СКИТНИЦА В СЪНЯ

И тази вечер ще съм Сънебродница...

Ще скитам из забравените сънища.

Орисана от Лунната Магьосница,

ще преоткривам бледи, звездни пътища.

На твоята притихнала възглавница,

навярно ще забравя две сълзички...

По - бляскави от езерните капчици.

И парещи навярно...но мъничко.

Наметната със плащ от тънки облаци,

със пъстри чехли от дъга обута,

съвсем превърнах се във Сънебродница...

Единствено във сънища се лутам...

Не се буди! Ще се изгубя в Нищото.

Ще се разтворя някъде в Безкрая.

Така поне ме има...сънебродеща...

А иначе...А иначе , не зная...

написа caribiana на 15.10.07 

 НА ЮГ...

Студено ми е. А небето тежи.

Сякаш вместо със облаци, е покрито с олово.

Един тъжен свят под него лежи,

стегнат в есенни , хладни и мрачни окови.

Аз съм птица! Защо не отлитнах?

Надалеч, дето Слънцето вечно е живо...

Там, където съм винаги стоплена,

там където от лято сърцето прелива...

А съм тук. И треперя от студ.

И небето все още се пълни с олово.

Чакай , Слънце! Разтварям криле...

Да политна към тебе съм вече готова.

написа caribiana на 14.10.07

 РИСУНКА ПО ПАМЕТ (ЛЯТОТО...)

Тиха като сянка идва вечерта.

И се разлива над Бургас като магия.

Един скучаещ кораб се влюби във звезда.

Прошепна и сиренено : "Ще те открия!"

Отскубна се от пристана и хукна сред вълните.

А Фарът се усмихна в синкавия мрак.

Защото всички кораби се влюбват във звездите.

Но винаги се връщат на неговия бряг,

на неговия пристан,при неговите чайки,

при мекия му пясък и нежния му глас.

Защото тука само живее тази тайна

от приказка вълшебна,наречена Бургас.

написа caribiana на 14.10.07

  МЪЛЧА...

Тиха съм днес. Предчувствам зимата.

Чувствам,как някъде ражда се сняг.

Чувствам, как тръпнат високо комините,

останали голи след птичия бяг.

Тиха съм днес. От облаци млъкнах.

Слънцето някак успях да спася...

Заключих го в себе си-да не помръква.

И снежните дни с лъчи ще гася.

Тиха съм днес. До полуда немея.

Бяло ми става от зимно мълчание.

И...някак наужким сякаш живея.

На пролет пониквам в букет от желания.

написа caribiana на 13.10.07

 СПОРЕД ЛУННАТА ПОЛИЧБА

Като древно предсказание се сбъдвам.

В нощи несънуващи и будни.

Идвам. Или пък си тръгвам.

Но оставям в тебе малко чудо.

Има ме. Поличба е Луната.

И звездите питай, ще ти кажат.

Стъпките ми будят тишината

звънчево трептящи по паважа.

Някой сигурно ме е написал,

в нощ, изпита с много вино...

Без да иска, е орисал

във съня ти да ме има.

Според някакво поверие се сбъдвам...

В полунощ. Във ранна пролет.

Идвам ли? Или си тръгвам?

Вярвай във поверията, моля те!

написа caribiana на 11.10.07