НА ПЪТ ЗА ВКЪЩИ...

Подгоних сянката на вятъра

под клоните на есента.

Те се събличаха.

Без свян изхвърляха

червеножълтите листа.

Събирах си букет от тях.

Те се пилееха.

Танцуваха и кацаха край мен.

А някъде далеч изплува залеза.

Целуна ме усмихнат и смутен.

Прибрах го във очите си.

И в устните.

Изгрях от кротката му светлина.

А вятърът притихна сгушен

в букета ми от есенни листа.

написа caribiana на 10.10.07

 КОРАБЧЕ

Когато завали, ела при мен.

Не да ме стоплиш с устни или длани.

А да излезем заедно на вън,

под струйките вода, без дъждобрани.

От някакъв забравен лист,

сгъни ми малка,бяла лодка от хартия.

А локвите превръщай в океан...

В дъжда се сбъдват всякакви магии.

И след това ме погледни.

Разрошена и мокра...и щастлива.

Такава именно ме запомни.

Дъждът безкрайно много ми отива.

написа caribiana на 9.10.07

  Есента...и аз

Днес е сивоока есента.

Слънцето в косите и не грее.

Шепнат тихо тъжните листа.

А небето от безптичие немее.

Иска ми се някак да я стопля.

Да и върна меките отблясъци.

Да заглъхнат ветрените вопли

и сърдитите им хладни тласъци.

Иска ми се да я сгрея с устни,

да и дам от слънцето си бяло,

да избликнат цветните и звуци

изпод облачното тежко одеало.

Да запаля пламъчета живи-

като жълти есенни цветя.

И да чувствам как от мен прелива

ябълково вино в есента.

написа caribiana на 7.10.07

  Жълто...

Слънцето, понеже знае,че си тръгва,

оставя жълтото си по засмените листа.

Те засияват светещи и топли,

превърнати в очи на есента.

А ти, понеже знаеш,че обичам

искрящия и парещ слънчев цвят,

превърна есента във минзухарена,

и жълт сега е целият ми свят.

А аз , понеже още съм безмълвна,

а искам да ти кажа страшно много,

прошепвам тихо :"Най-прекрасният..."

Сълзите си да скрия...не...не мога...

написа caribiana на 6.10.07

  Букет в писмо

Един бял плик...А вътре-слънце!

Изгряващо от думите приятелски.

Лъчите му попиват във душата ми

и рукват от очите ми сълзи предателски.

Стоя безмълвна.И е страшно хубаво!

И нищо,че е вечер...Става светло!

От топлите им думи ,омагьосано,

затупква ветрогонещо сърцето.

Изгряват в жълто нарцисови пламъци-

букет в писмо! Магия жива!

А щастието, скрито във сълза,

под клепките ми тихо се разлива.

написа caribiana на 3.10.07