Още...

Понякога се връщаш в спомените ми

и плисва ме момчешкият ти смях.

Очите ти ме парват с огънчето,

в което май нацяло изгорях.

Гласът ти ме извиква с топъл тембър

и сякаш цялата Земя притихва.

Една сълза, забравена от тебе,

под миглите ми тъжно се усмихва.

написа caribiana на 25.9.07

  Рисунка на прозореца (сутринта)

Зад прозореца греят петунии.

Като някаква малка дъга са.

Допирам чело до стъклото

и го изпотявам със дъха си.

После в това кръгче от пара

рисувам си слънце.С лъчи.

С усмивка, с носле и със вежди

над двете кръгли и учудени очи.

Зад него просветва Светът.

Един самолет се промушва.

Добро утро, небе! Аз съм тук-

едно перце във шепите ти сгушено.

написа caribiana на 24.9.07

  ОЧАКВАНЕ

Превърнала съм се в едно очакване.

В летящ на горе водопад.

В сълза, притихнала под клепките.

Във жар.В мастило...и във хлад.

Измислила съм си, че ще те има.

И че ще бъдеш пролетният ми копнеж.

И топлият ми огън във камината,

смехът в очите ми, искряща свещ.

Усещам устните ти всяка вечер-

горящо-плахи...галещият дъх...

В косите ми заравяш нежността си

и правиш ме единствена в света.

Превърнала съм се в едно очакване.

На Теб. На Твоите очи.

На дланите ти. И на обичта ти.

И знам, че ще се сбъднеш някога...

Нали?

написа caribiana на 21.9.07

  Не знаеш кода...

Приличам ти на йероглиф.

И се опитваш да ме разчетеш.

Самата аз не се разбирам,

та ти ли ще ме разбереш?

Написана съм закодирано

и никой няма ключ към кода.

Загадка? Не, не съм. Писмо съм.

Ала не ме чети, за Бога!

Какво ще търсиш скрито в редовете ми?

Послание за обич, може би?

Недей...инато е сърцето ми.

И влюбва се, когато си реши.

написа caribiana на 21.9.07

  ДО ПРОЛЕТТА

Застудя. И се втурнаха птиците

да преследват горящия юг.

Скрили късчета дом във зениците

ще очакват да се върнат тук.

И морето, някак си неловко,

стъпва по ситния пясък.

Боси гларуси тракат със човки

и провлачват тъжния си крясък.

Слънцето отново си блести,

но я няма вчерашната еуфория

Есента във роклята си скри

нотите на лятната мелодия.

След това ще дойде зима белокоса,

ще премръзнат жълтите сълзи на есента.

Ще живея сигурно по памет

и ще чакам да целуна пролетта.

А пък ти...Ще дойдеш ли със нея?

Да посееш в моето сърце

стръкче обич. И да закопнея

за очите...и за твоите ръце...

написа caribiana на 18.9.07