Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2016 03:02 - Christian Asuh 6
Автор: samuraivk Категория: Други   
Прочетен: 346 Коментари: 0 Гласове:
0



ДОКОСВАНЕ Зад стъклата на нощния град светват звездите полека. И една златоока Луна тръгва тихо по свойте пътеки. А в смълчания тъмносин здрач крехки мечти се разлистват. Стъпват леко по пустия плаж. И вълните задъхано плисват. Проговаря в сърцето ми нещо, дето страшно прилича на обич. Пламват хиляди мънички свещи. Гаснат всички предишни тревоги. Аз те чакам. Отдавна съм тука. Ти отдавна си тръгнал към мене. Виж - звездите в морето блещукат... С теб един до друг вече сме спрели. написа caribiana на 24.11.07 image
В ДЖОБОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО Защо тревите трябва да изсъхват и да умира пролетното им зелено? Защо понякога сърцата се задъхват и чувстват се от обич уморени? Защо в очите ми се случва да пробягат сълзи, като топящи се снежинки? И спомените се превръщат в точки, целунали крилете на калинка? А Времето усмихва ми се, тичайки, обуло чизмите на Котарака. Джобовете му -пълни със надежда. И обещава, че ще ме дочакаш... написа caribiana на 22.11.07
image
ПЕСЕНТА НА ЗВЕЗДИТЕ Протягам длани да докосна птиците, които във душата ти кръжат. И някъде, дълбоко във очите ти, откривам колко слънчев е светът. Рисувам с дъх по устните ти пламъци, и аз самата се превръщам във искра. А някъде, в далечни бели замъци, възкръсва пълнокръвна Любовта. И после се събуждам... Онемяла... Звънят звездите с мънички дайрета. Навярно ми разказват как със тебе ще се намерим нейде сред планетите. И ще прилича сигурно на звездопад. Ще бъде някак светло, искрометно... Тогава - знам - след падналия мрак, отново във душите ще просветне. написа caribiana на 21.11.07
image

СЪБУЖДАНЕ Небето просветлява.Като утро. Съблича бавно облачната дреха. Прилича ми на рицар след война, измъкнал се от тежките доспехи. И хоризонтът се усмихва в синьо. Забравил вятъра. Изтрил тъгата. Изгонил спомена за есенния дъжд. Запазил греещи копнежи във душата. Усмихва ме. И носи ми надежда, че Слънцето отново ще се върне. Ще се протегне, сякаш че след сън, и влюбено с лъчи ще ме прегърне. написа caribiana на 20.11.07 image
МОЕ НЕБЕ... Намери ме, преди да е късно... Ето - аз отново разтварям криле. И сърцето, за обич възкръснало, търси своето чисто Небе. Днес усещам, че има те някъде. Чувствам пулса ти в тихия дъжд. А от лунно-среднощни отблясъци те извайвам...Така ме задръж. Ще рисувам в очите ти изгреви, после залезно - малко тъга... Подозираш, че има ме някъде. Потърси ме! Не спирай сега. И когато открия в сърцето си, малък стих, избродиран от теб, ще се сгуша за дълго в ръцете ти, мое топло и чисто Небе... написа caribiana на 16.11.07
image
ОТ СТРАНИ...(ОПИТ) Тя е усмихната. И във очите и раждат се хиляди малки звезди. Рисува сърца по стъклото на утрото. И пламва денят във фонтан от дъги. Понякога тя е така непорастнала. Говори със птиците на собствен език. Вярва в някакви странни вълшебства, които се случват съвсем призори. Друг път омайва. Със чар на магьосница. Жена... Като никоя друга жена. Косите и,устните,топлината в ръцете и... И стихва възторжен целият Свят. После е гневна. Прелитаща мълния. Ураган над разпенено лудо море. Пясъчна буря. Стихия. И бедствие. Облачно , сиво, дъждовно небе. Някога плаче. Даже май -често. За сухите , тъжни, жълти листа. Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега. Има дни- скучна е. Не и се говори. Сякаш угаснал е целият свят. Прибира грижливо старите спомени, които в сърцето и кротичко спят. Тя няма време да бъде еднаква. Върти я Земята във тъй шарен танц! И тя е ту малка, ту пък порастнала, ту тъжна, ту весела... Ами...просто е тя. :) написа caribiana на 14.11.07




Тагове:   стихове,   живопис,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samuraivk
Категория: Други
Прочетен: 314417
Постинги: 453
Коментари: 31
Гласове: 382
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031