ДА ГО СТОПЛЯ Студът е бистър. Като дъжд през лятото. Като бъбрив планински водоскок. Целува ме задъхано. Уж без да иска. Прилича на рисунка по стъкло. Учудено се взира в Слънцето. Пренебрежително му се усмихва. И после втурва се по дланите ми, крещящата си свежест да разплиска. Приплъзва пръсти по врата ми, попива надълбоко във косите ми. Студено ли му е? Едва ли... Защо тогава търси топло във очите ми? Прегръщам го. Потръпвам от ръцете му. И скривам го в дъха си. Паря. Студът заспива. Сигурно е стоплен... И в шепите ми тихичко догаря. написа caribiana на 13.11.07
УСМИХНАТА ЛУНА Утихна вятърът. Заспаха птиците. Във клоните се сплиташе нощта. По миглите ми тихичко се сгушваше на мънички кристалчета съня. Преливаше се пъстро със мечтите ми, и носеше ме като лодка по вълните. Не знаех на къде. Но беше хубаво. Отгоре ми намигаха звездите. А после те видях - обяздил вятъра, препускаше сред облаци от пяна. Дойде при мен. Луната се усмихна, отпила от красивото в съня ми. написа caribiana на 12.11.07


ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ОБИЧ И тази вечер се разстила над света като воал от виолетов аромат. Загръща се във облаци Луната, потръпваща от есенния хлад. Звънят звезди - камбанки над тополите подухнати от леденеещ Вятър, и някакво предчуствие се ражда за нещо, случващо се безвъзвратно. И бавно във сърцето ми се връща една надежда, крехка като раковина, че някой ден, във твоите очи, любов за мен, навярно, ще открия... написа caribiana на 11.11.07

ОГЪНЯТ В КАМИНАТА Искам някъде теб да те има... Във една заснежена гора, в малка къща с горяща камина и с прозорче със ледни цветя. Да ни свети единствено огъня... А в ъглите,в стаения здрач, да затулим излишните спомени, скрили в себе си всеки наш плач. Да се влюбя във тебе безпаметно, не от виното, просто така... И да зная, че даже след зимата, ти ще пазиш за мен любовта. А в камината огънят пръска малки, жълти, искрящи звезди. Открадни си от моите устни... потопи се във мойте очи... Искам някъде теб да те има... Та дори и през триста морета. В една зима...Някъде там... И дълбоко, дълбоко в сърцето ми. написа caribiana на 10.11.07

РАВНОСМЕТКА Оплетох си кошница. От безвремие. В нея сложих смеха на Земята. Шепа сълзи. От щастливост. И потеглих по пътя нататък. Разпилявах усмивки по вятъра. И раздавах щедро обичане. Нямах време да бъда нещастна. Имах много да бъде изричано. А душата ми цветно рисуваше стъклописи по ледните погледи. Разтопявах ги. Виждаха синьото. Подарявах им мъничко пролет. А за мене...запазих единствено /без да искам, съвсем не нарочно/ едно натежало от случване, пълно с трепети многоточие... написа caribiana на 6.11.07

Не съвсем невъзможно... Понякога ми се приисква да съм книга. Да легна в топлите ти мъжки длани. Да ме разлистваш. Да ме изучаваш... Да съм любимото ти занимание. Понякога ми се приисква да съм дреха. По тялото ти нежно да прилепвам. Да те обгръщам. Да те чувствам в себе си. Да съм причина...А пък после следствие... Понякога ми се приисква да съм вино. Да ме отпиваш и по устните ти да се плъзгам. Да те замайвам и да те опиянявам и да те карам да си страшно дързък. Не съм. Ни книга, нито вино, нито дреха. Жена съм. Имам скучни делници. Но знам, че вечер бавно ме разлистваш, опивам те, и те заключвам в себе си. написа caribiana на 2.11.07


Коктейл от есен Три капки дъжд. И утринна мъгла. Отпивам от коктейла на Октомври. Вкусът му парва ме... На есенни листа... И кара ме тръпчив да го запомня. Ела! Свенливите звезди се крият зад облачно- дантелени завеси. По чаша от Октомври да изпием. И току-виж - превърна се в принцеса... На малки глътки... Чувстваш ли? Опива... и ме кара да мечтая... Октомври ,всъщност, не е толкова сив... А пък Луната му е малка запетая... Наздраве! Нищо, че без чаши... Направо от небето му ще пием. И май, че не е страшно тъжна есента. Нали..? Една оранжева магия! написа caribiana на 29.10.07