***Аз живея там, на дъгата. Аз живея там, на дъгата. И рисувам слънца. Неуморно. Идват птици при мен. Светлокрили. И съм влюбена в тебе.Във вторник. В сряда ставам пастирка.В небето. Водя стадо от пухкави облаци. И измислям си някаква седмица, дето има единствено вторници. На перваза на моя прозорец във четвъртък цъфтят теменуги. А пък аз си мечтая за вторник. Всички дни са ми...някак си ...други. Жълти феи долитат във петък. Много дълго със тях си говорим... И разказвам им, как си мечтая да е винаги, винаги вторник! А във събота ставам прозрачна. И седефена ставам. И мидена. И затварям във себе си вторници, да съм влюбена пак, да ме има. Във неделя е някак камбанено. Две безмълвия скитат из двора. Продължавам. Рисувам слънца. Да е светло за тебе. Във вторник.
Понеделник се сипе по мене. Нетърпение. Цяла настръхвам. Боядисвам красиво дъгата. Ще съм влюбена! Вторник е утре.   написа caribiana на 31.12.07

ВИЖ МЕ... Замълчи. Ще бъда далече довечера. Но знаеш, че всъщност ще бъда до теб. Във сребърните нишки на гирляндите, в елхова клонка или в кубче лед. В шумящите балончета в шампанското, на чашите - в кристалните наздравици, в стрелките на часовника във полунощ, във лумващите фойерверкни блясъци... Ще бъда бъда там.Съвсем невидима. И тиха, много тиха...като шепот. Ще се огледам за секунда във очите ти и ще остана... Във сърцето ти.   написа caribiana на 31.12.07

Канела...портокали...нещо такова Какви са тези сънища посред декември! Събудени пчели звънят. И всички жълтокъдри слънчогледи неистово цъфтят, и пак цъфтят ! Търкаля неуморно следобяда горещо слънце към ръба на хоризонта. Лудешки зеленее из тревата изгубена от две щурчета нота. Какви са тези сънища посред декември? Нахално летни, с липов аромат. Ела до мен. Опитай да погледнеш със твоите очи във моя свят. Такова ми е жълто..! И оранжево. Че чак излъчвам топлина. Събирам в длани прасковена нежност и после се изливам в светлина. Такива сънища...Във края на декември. Довеяни от топъл южен вятър... Разтапят се по мене. Ставам сладка, като кристалчета от бяла захар.   написа caribiana на 30.12.07

ОТ КАКВО Е НАПРАВЕНО НЕБЕТО От бели пера от крилете на гълъби, от дрехи на облаци и смях на звезди, от мечтите на влюбени,от летеж пеперуден, от пръски политнали на морски вълни, от снежинкови стъпки, от започващи изгреви, от късчета залези и от дим на комини, от песни на птици, от тополени пухчета, от въздух вълшебен със мирис на синьо, от парченца дъга , от шушулки на дъжд, от искрите на Слънцето, от вятърен шепот, от балони с връвчици, от хвърчила... добрите вълшебници правят небето :)   написа caribiana на 29.12.07

ПАРЧЕНЦЕ УСМИВКА Във плик от брезови листа , увих ти част от моята усмивка - от ъгълчето точно...Точно там, където свършва нейната извивка. Заръчах и да бъде топла. По - топла даже и от юлските лъчи. Помолих я да се запази дълго във крайчето на твоите очи. И и напомних също, да ти каже да ми я върнеш, даже да е късно. С една целувка. Точно там - във ъгълчето на смутените ми устни.   написа caribiana на 26.12.07

  Когато те целуват лунните лъчи   Далече, далече, след много слънца,   след хиляди блеснали в мрака комети,   сред скитащи в нищото мъглявини   една малка звездичка блести на небето.   На нея съм аз. И пиша писма.   И пращам ги сутрин по вятърна поща.   А после рисувам дъги от обичане   и идвам по тях във твоите нощи...   Превръщам се в сън. Погалвам лицето ти.   Целувам те лунно, едва доловимо.   Прошепвам, че знам, че пътуваш към мен.   И обещавам, че мене ме има...   Далече, далече...След много утра,   сънят ще се сбъдне. Като глас на камбана.   Копнежна и влюбена до тебе ще спра.   А ти ме обичай! Обичай ме само... написа caribiana на 26.12.07