Където Времето се спира за почивка... Следобедът е дълго многоточие. Тревата - с щъркнала прическа. Небето е със сиви слепоочия. Били са сини май. До днеска. Оранжевите тухли на оградата надничат зад зелените чемшири. Един петел си пее серенадата, а люлякът ухае мързеливо... Лалетата ухажват пеперудите. Чешмата в двора чака да е лято. А плочникът, на сянка, под лозницата, изсвирва стъпките ми във стакато. На дядо погледа прилича на небето. На баба роклята е шарена градина. Следобедът е дълго многоточие. А щастието... дреме до комина... написа caribiana на 26.4.08


Така, както мога само аз... Ще вляза в твоя сън. Незрима. Ще пръсна шепичка звезди. Ще правя сънищата ти кашмирени, денят ти ще превърна в стих. В зениците ти ще затворя музика. Във пулса ти - едно море. Мечтите ти ще са перуники, със цвят на ранновечерно небе. Във твоя свят ме има. Не разбра ли? Невидима и топла. Светлина. По устните ти паря... Отпечатък от мисъл за целувка на жена... написа caribiana на 25.4.08

"Завинаги" е нещо като вечност... Дали изобщо някога ще мога да бъда сбъдната обич на момче? Да бъда есенната му тревога и пролетния му копнеж? Дали ще мога да накарам някой да ме прегръща, въпреки бодлите? Да ме целува, като плача, замлъкна ли - да не разпитва... Дали изобщо някой ще поиска да има всичките ми сто лица - стихия, фея, непорастнала, принцеса, вещица...Жена. Дали го има този, който ще ме обикне ей такава? Без да се мъчи да ме моделира, по себе си да ме скроява? Изобщо май че няма смисъл. Отдавна май не се надявам. А някога един Поет твърдеше, че "...всичко, всичко си тогава" ! написа caribiana на 25.4.08

Да размечтаеш Луната... Той ще дойде. Когато Луната хвърля мрежи като страстен рибар. И улавя във тях и звездите, и лъча на крайбрежния фар. Той ще седне на моя прозорец. Ще извади изписан тефтер. Всяка дума във него е песенна и е пламък от пътен фенер. Ще е нежен. А аз ще съм влюбена. А пък той ще повярва във приказки. И Луната, раздиплила мрежи, ще усети, че всичко е истинско. Цяла нощ ще се взира в очите ни, да запомни какво е Любов. Как изглежда, и колко копнежна е, как се случва, къде, и защо. И когато си тръгне по съмнало,
ще си тръгне със нова мечта- сред звездите в небето търкулнати да я спре някой път Любовта... написа caribiana на 24.4.08  

Няколко златисти точки Пчелите ми приличат на сълзи, които слънцето изплаква по цветята. Проблясват в тях пречупени лъчи и звънва тишина между крилцата им. Целуват в пресекулки ароматни листенцата на нежни цветове. И някъде, в далечна необятност, превръщат тичинков прашец във мед. Сърцето ми прилича на пчела. Събира капчици от думи неизричани. И после, в най-наситената тишина, безмълвно ги превръща във обичане... написа caribiana на 23.4.08  

Перце в дланта ти... Една сребриста птица с две крила отряза къс небе и малко залез. От процепа се спусна тишина и струйки вечер тъничко полазиха. В очите ми, с последните лъчи, едно изтляло слънце се подписа. Помислих си, че точно в този миг самата аз ще се превърна в птица. Ще ме погали вятър нежнодлан, ще се издигна над града умислен, ще долетя при теб, за да ти дам най-съкровеното си, истинско "Обичам..." написа caribiana на 23.4.08