Позволи ми... Отварям си прозореца. Да влезе нощ. Какво като е хладно. Аз съм топла. Луната е виенско колело, което ме завърта на обратно. А някъде по въздуха трепти една изплъзнала се мисъл, че ме искаш. Улавят я високите звезди, и после вятърът я спуска ниско, ниско. Почти...почти до моето лице. Усещам, сякаш ме целуваш. Недей да казваш, моля те, недей, че ти дори ... дори не съществуваш. Защото аз си зная, че си там... Макар, че "там" къде е...кой ли знае. Но аз те чувствам в пулса на нощта и просто имам нужда да мечтая. написа caribiana на 17.4.09


Kaжи ми... Толкова ми е самотно тази вечер... Нямам сили даже да шептя. Ще запаля седем бели свещи в храма на зелената Луна и ще си поискам да направи мъничко вълшебство. Само миг, в който да се случи любовта ми в ириса на твоите очи. В който да повярвам, че за мене мислите ти пишат стих след стих. И мигът да стане на безвремие в тъмното на моите коси. Само миг, във който да те чуя над заспалата от дъждове Земя и да знам, че всичките ти думи ще рисуват в мене Любовта. Толкова ми е самотно тази вечер, че е просто...просто непростимо! Все едно е колко си далече. Моля те, кажи ми че те има... написа caribiana на 16.4.09


Направи ми пролет... Направи ми пролет... Аз днес съм като ъгълче небе, събрало в себе си криле на много птици, безброй дъги и кратки дъждове, които Слънцето нанизва на лъчите си. А също съм поляна с маргаритки, които пишат думичката "обич". И само няколко замислени калинки в тревите ми рисуват многоточия... Напълнила съм се със жълто от глухарчета. За ветровете станала съм писта. Но в най - дълбокото ... остава празно. Защото Теб те няма. И ми липсваш... написа caribiana на 16.4.09


От цели сто години... От цели сто години... Създадох те в един прозрачен сън, в онази нощ, когато беше много тихо. Когато кръглата оранжева Луна залепяше снежинки по звездите. А някакъв самотен, лек ветрец въздишаше над спящите площади, И къщите, подвили колене, си спомняха за лятото и гларусите. Създадох те такъв един, смутен, и плах, и много, много влюбен. Сега те чакам ...да познаеш в мен Принцесата, която да събудиш... написа caribiana на 15.4.09


Просто знам. Просто знам. Не знам защо, но вярвам, че ме има. И то не другаде, а точно в теб. В онези тихи кътчета необратимост, в най-нежното на твоето сърце. И точно там е истинската вечност- от хиляди животи в тебе спя. Защото аз съм онзи малък трепет, от който се разлиства любовта. Какво, че съм сама и ти си сам... Не е възможно да не се открием. Не виждаш ли? Поникват ми крила, когато чувствам, че край мен те има. Как знам ли? Каза ми го Вечерта. По дрехата на Залеза ми го написа. Пази ме, моля те! Във тебе спя... в най-нежния копнеж да си обичан. написа caribiana на 14.4.09


Почти звездопад Почти звездопад (измислям си желание) Пада дъжд. Всяка капка блести, сякаш има скрита звездичка във себе си. По стъклата ми тъмни вали ли, вали и се чувствам ужасно поройна и есенна. Бих целувала точно теб в този миг. (Ако тебе те има, разбира се). Бих прибрала в очите си всички звезди. Бих написала с устни по твоите името на един много таен и мъничък свят, в който с теб да се скрием завинаги... Виж! Не виждаш ли? От небето валят, скрити в капчици дъжд, върху мене звездите... написа caribiana на 13.4.09


всички сънища Посветила съм ти всички сънища... Преди заспиване се чувствам най-сама... Луната само ме рисува с тънки пръсти. А аз се сгушвам в във една мечта, в един копнеж за твоето присъствие. В очакването да усетя твоя дъх да плъзне топлина по мойте длани. Едва тогава ще успея да заспя, спокойна, че ще пазиш любовта ми. Но е безкрайно тихо. Две звезди протягат тънички лъчи една към друга. Не знам дали ще се докоснат...Може би... А може би ще бъде непосилно трудно. Но в мен трепти като светулково фенерче едно желание да чуя как ме викаш. Преди заспиване те чувствам най-далечен. А искам повече от всичко да те стигна. написа caribiana на 13.4.09


Стихче, просто Стихче, просто Откъснах клонка вятър от черешата и после стана лесно да летя. Небето слезе ниско, до лицето ми и ме напръска с шепа светлина. Реших спонтанно - днес ще съм калинка и нарисувах точки по крилете си. Едно врабче по име ме извика и с него съчинихме песничка. Довечера навярно ще съм котка. С опашка на райета, с меки лапки. Така е... Имам сто живота, събрани във един. Поне за кратко. написа caribiana на 12.4.09


А ако все пак сънуваш ... не се буди! А ако все пак сънуваш ... не се буди! Не съм ти сън. Нали? Не съм ти сън. Събуден си и мен ме има. Прозорецът ти е с очи навън, към бледожълтото лице на изгрева. И аз вървя по тъничкия ръб, съшил земята заедно с небето. В очите ми събужда се денят и слънцето изгрява от ръцете ми. А ти ме чакаш. Цял един живот... Да те докосна с устни и да кажа: -Здравей. Позна ли ме? Донесох ти любов. Вземи я цялата. За теб я пазех. А после ... после ти ми разкажи... Останалото ти си го сънувал. На мен сега така ми се мълчи... А ти не спирай. Още ме целувай... написа caribiana на 12.4.09


Дали от пролетта... Дали от пролетта... По шията ми - капчици роса. Докосва ги самотен лъч. Просветват. Събуждам се в постеля от трева. Не съм момиче днес. А цвете. И ти ще бъдеш вятър. Или дъжд. Ще ме целуваш с много меки устни. Тъй както страшно нежен мъж по кожата ми утринно се спуска. Не съм момиче днес. Не съм жена. Лале съм и свенливо се разтварям. От топлата ти, ласкава ръка попивам обич цялата. И паря. написа caribiana на 12.4.09


Две...напълно достатъчно Пада нощ, мила. Пада нощ. И над нас, и над целия свят. Ще успеем ли с теб да се скрием в тази тайна вековна гора? Да преминем по тясната диря от кошутени стъпки в тревите... Да завържем в заспалите клони със невидима нишка звездите. Да сглобим, ако можем сърцата си, че сме феи. И трябват сърца. Тези дрипави, тъжни остатъци да полеем със жива вода. И какво, като падат думите, от неверници смъртно ранени? Те са хора. И аз ги разбирам. Нека днес да им бъде простено. Ние двете ще минем нататъка. На небето му трябват Луни. Дай ръка, мила. Дай ръката си. Нека в тъмното заедно вървим.
Най раняват големите обичи. Не потрепвай тъй тъжно с крилца. Всяка фея откъсва душата си, щом се влюби в човек от света... написа caribiana на 11.4.09

Автор Caribiana