Постинг
26.06.2016 00:02 -
Когато думичката "вечност" ми харесва...
Напразно е да се опитвам да подредя сърцето си Напразно е да се опитвам да подредя сърцето си Подреждам спомените си от теб по рафтовете на душата - парченца обич, дъжд, куплет, мечти, безсъние и вятър. И те намирам в тях - сърдит, добър, уплашен и копнежен. По дланите ми още спи за тебе пазената нежност. И нея ще заключа там - при спомените си от тебе. Аз не можах да ти я дам. Ти не поиска да я вземеш. И просто всичко е било измислица, в която аз не съм се вписвала. Ще те изплача днес. А след сълзите дали ще помня, че ми липсваш... написа caribiana на 5.4.09
Понякога изгубвам всички мисли (очите ми единствено са живи) Не те измислям, докато вървя със уличната градска пролет. Тогава мислите ми лягат във пръстта и дават сок на корените на тополите, и нямам думи за човешките истории. Разбирам само гълъбите, дето в хор разказват за небето, по-нагоре, от моето момичешко "Защо?". Не те измислям, докато мълча и пада слънчевото време на прашинки. Измислям си парчета от дъга, които се извиват над комините и нямам думи за човешките истории. Разбирам само вятърът, дошъл от юг и неговото отражение в прозорците, докато свири в стария олук. Ще те измисля след това, когато от жълтите глухарчета остане пух. Когато стъпките ми минат през вратата, която сто години вече е без ключ,
Ще те измисля след това, навярно, когато съм готова да съм истинна. Сега е рано още. Много рано. Един оранжев котарак ми се усмихва. написа caribiana на 4.4.09
Където юлските нощи раждат звезди... Където юлските нощи раждат звезди... Ще дойдеш ли във онзи летен град със гълъби и слънце по площадите, където вечер, след камбанения звън заспиват старите оранжеви фасади, където пулсът ти е с ритъм на прибой, а изгревът е със криле на гларус, където стъпките ти чезнат във покоя на каменните топли тротоари, където кестените палят бели свещи, разперили листа, подобно длани, където времето е миг, но е и вечност във пурпурната мантия на залеза... Където аз ще се престоря на момиче, родено от солта и от морето и устните ми нежно ще се учат да разгадават линиите на лицето ти... Ще дойдеш ли във този летен град? написа caribiana на 2.4.09
Когато думичката "вечност" ми харесва... Когато думичката "вечност" ми харесва... Някой мина през мен - ветрогонно и слънчево и изсипа в ръцете ми всички съзвездия. Засияха от изгрева уморените хълмове и разпука земята им пролетна нежност. Някой мина през мен и напъпиха вишните. Нацъфтяха по клоните гнездата на птиците. По брега се търкулна лениво затишие и следобедът дълго и светло се стичаше. Придойдоха тревите до коляно в поляните и щурци предвещаваха сто звездопада. Вечерта се облече в лилаво сияние. Някой мина през мен...и дано да остане. написа caribiana на 1.4.09
Автор Caribiana
Няма коментари
