Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2017 02:57 - Caribiana
Автор: samuraivk Категория: Други   
Прочетен: 1045 Коментари: 0 Гласове:
0



 Най-тихото разочарование

Умората е с много имена.
И всичките ги пише на гърба ми.
Очите ми забравят да заспят.
А пулсът ми е грапав. Син. И стръмен.
Светът се втренчва в мен. От упор.
И ми измисля дълги грехове.
А вътре в мен сърцето се разчупва
на много малки други светове.
И аз изчезвам в тях. Безетикетна.
Безименна. Бездомна. И сама.
Светът се дави в мнимата си честност
и малко му нагарча от това.
Преди съвсем да се разпадна,
си прощавам,
че твърде сляпо вярвах в любовта.
И… всъщност… вярвам в нея.
Но не вярвам,
че съществува в точно този свят.
Радосвета Аврамова
 

Не от този свят
Поетите не пишат стихове.
Не съчиняват излинели рими.
Не вярват, че в обратен словоред
нещата зазвучават по-красиво.
Поетите не си мечтаят как
ще се затворят между две корици,
за да събират достолепно прах
при другите поети на полицата.
Поетите са чиста двобода.
По малко самота и тихост.
Поетите са… Просто са.
И никога не пишат стихове.
Радосвета Аврамова
 

Непонятно ми е…
Ние с тебе сме страшно различни.
И направо си нямам представа
На какво отгоре се обичаме.
Как въобще ни се получава?
Аз съм чай, тишина и пастели.
Ти си някакъв ураган.
Но някак безумно и смело
се случва при нас любовта.
Колко ще издържи, не зная,
На тази наша различност.
Не искам да мисля за края.
Искам само да те обичам.
Радосвета Аврамова
 

Несъвместимости
Пясъчни замъци и стъклени кули-
моят свят е така разрушим...
Зад стените му шепне късният юли.
А отвътре ноември вали.
Не отваряй прозорците.
Външният вятър
е така невъзпитан и груб...
Ненапразно отдавна заключих вратата
и нарочно изгубих ключа.
Няма как да изляза. Нито да влезеш.
А и как би живял при мен?
Аз съм пясъчна, стъклена, тиха и есенна.
Ти си толкова много човек...
Радосвета Аврамова
 

Нещата, които хората
не разбират...
По професия тя е скучна.
По живот е по-често сама.
Има две орхидеи и куче,
но говори на глас и с дъжда.
А насън укротява виелици
и им шие зелени рокли.
По душа е градска вълшебница.
По сърце е добра и топла.
Няма сили да бъде друга.
И, различна от всички, живее
своето мъничко, странно чудо.

Когато порасне, ще стане фея.
Радосвета Аврамова
 

Опитомяване
Разпусни замислените ми коси.
Съблечи ми сърдитата рокля.
Ако искаш, не говори.
Стига ми да си топъл.
Стига ми да чувам обичане
в начина, по който дишаш.
Знаеш, че съм твоето момиче.
Нищо, че се сърдя излишно.
Укроти ми сърдитите думи
с тези твои вълшебни устни.
Безсилна съм пред това оръжие
и няма да те прекъсвам.
Зная, че всичко ще мине…
Ти знаеш ли как те обичам?
До полуда. Със всички сили.
До без дъх.
И до себеотричане.
Радосвета Аврамова
 

Остатъчни чувства
Ти мълчиш. Аз мълча. И така…
Изговорихме всичките чувства.
Вече няма светулки в нощта.
Между тебе и мене е пусто.
Няма птици. Не падат звезди.
Няма музика в полунощ. Нищо няма.
Две забравени, прашни мечти
спят захвърлени на тавана.
И не знаят какво е любов.
Нито помнят, че имаше щастие.
Но… каквото било – било.
Ние с теб май изобщо не бяхме…
Радосвета Аврамова
 

От друга страна
Сега си нямам нищо. Нищо.
И ми е толкова саму.
Едно угаснало огнище
и въгленчета от любов.
И малко пепел. Само пепел.
Една купчинка от "преди".
И хем е тъжно, хем е весело.
И хем е смешно, хем боли.
Люти от дим и нагорчава.
Покрита съм със черни сажди.
Но всяка болка отминава
и раничките се заглаждат.
И вече нямам нищо. Нищо.
И съм съвсем, съвсем сама.

Такова хубаво усещане
за необятна свобода...
Радосвета Аврамова
 

 



Тагове:   стихове на caribiana,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samuraivk
Категория: Други
Прочетен: 314466
Постинги: 453
Коментари: 31
Гласове: 382
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031