ИЗСВИРИ МЕ...
Като тиха музика съм днес...
Някаква неписана, непята.
Неизсвирена съм още, виж...
Тебе... само тебе чаках.
Нямам ноти. Ти ги напиши.
После полунощно композирай.
Всеки звук накарай да трепти
и от мен по тебе да прелива.
Музика съм...идвам със Луната.
Ти долавяш всеки мой нюанс.
И попивам в теб...във сетивата ти,
в някакъв среднощнен древен танц...
написа caribiana на 29.1.08

Такова едно...
Този ден сякаш носеше всички сезони.
Дъжд и сняг, слънце и вятър.
И по нещичко май на мене приличаше.
Откривах във него мене самата.

Ту усмихната и слънчево тиха,
ту по детски разплакана неудържимо.
Понякога бурна, помитаща всичко.
Понякога ледена, синква зима.

И се сменям така...съвсем неочаквано.
По женски в ръцете ти отдавам се цялата.
После небрежно изрязвам цветенца
и връзвам балони на вън по оградите.

А след това съвсем ежедневно
разлиствам списания, чета новините.
А после отлитам, прегърнала залеза
във онзи, вълшебния свят на мечтите.

Такава съм...шарена. И съм сняг, и съм слънце.
Жена и момиче. Есен и пролет.
Само искам...единствено искам
да запазя крилете си винаги в полет :)
написа caribiana на 28.1.08

ЧУВСТВАМ...
В мен си. 
С всеки удар сърцето ми тебе изрича.
Всеки дъх носи твоето име.
Всичко в мене трепти от безмълвно обичане.
И от щастие. Тебе те има!

Тук си.
Всеки повей на вятъра е ръката ти нежна.
Сплиташ пръсти в косите ми тъмни.
И потъваш в очите ми - мамеща бездна,
от която се ражда разсъмване.

Обич...
от която в душата ми светят Слънцата
и потъват далеч страховете.
От която се чувствам и друга, и същата.
От която чак спира сърцето ми...
написа caribiana на 27.1.08

Признавам...пред себе си...
Прегърни ме. Прегърни ме силно.
Остави ме да слея със ръцете ти.
Остави сърцето ми да бие
в ритъма задъхан на сърцето ти.
Остави дъхът ми да потъне,
слял се с твоя във едно дихание.
Замълчи така...съвсем без думи е...
Но е пълно с хиляди признания...

Това, което устните ми не изричат,
душата ми крещи със всички сили.
И цялата ми същност е планета,
Единствената си Звезда открила.
И цялата съм шепот и докосване...
Една вълна, заляла бреговете си...
Една усмивка, скрила се в очите ти...
Една дъга, открила цветовете си...

Прегърни ме...Недей да ме пускаш!
Слушай тихия глас на сърцето...
Нещо идва...Нещо се ражда...
И е силно, като взрив на комети.
После зимата свършва внезапно.
От земята надничат кокичета.
А пък моите устни, без глас,
пак се учат да шепнат "Обичам те..."
написа caribiana на 26.1.08

НАШЕТО СЛЪНЦЕ
Ти ми правиш Слънце. 
Нищо, че е зима.
Някак го умееш,
сякаш чудо има.
Караш ме във нощите
цяла да изгарям,
а пък сутрин Слънцето
май ни е награда.
Всички синоптици
сбъркаха прогнозите...
Те не знаят - с тебе
Слънцето си носим.
Те не знаят как 
нощем от телата ни
лумва топлина
и утихва вятъра.
Те не знаят как
ръцете ти умеят
да ме карат цялата
слънчева да грея.
Те не знаят даже,
че Слънце ти ми даваш.
Аз обаче зная.
И зная как го правиш :)
написа caribiana на 25.1.08

КОГАТО СЕ СЪЗДАВА СВЕТЛИНАТА...
Не беше просто случване на нещо.
Не беше просто полет към звездите.
Не омагьосване. Не еуфория.
А нещо, още неоткрито.
Не бях отдадена. Бях просто твоя.
Живеех чрез дъха ти само.
А "сливане" е празна дума...
То беше нещо по-голямо.
Не беше взрив...по-силно беше.
Разтърси цялата Вселена...
А после бликна Светлината,
от теб и мене сътворена...
... 
По клепките ми плъзват се съня
и ласката на топлите ти устни.
Аз цялата съм сгушена във теб.
Така заспивам...Не ме пускай!
написа caribiana на 24.1.08