Постинг
26.10.2017 23:08 -
КОЙ РАЗПЛАКА СЛЪНЦЕТО ?
КОЙ РАЗПЛАКА СЛЪНЦЕТО ?
Някой скъса огърлицата на Слънцето.
То затръшна облаците от тъга.
И се скри зад тях. Да си поплаче.
И Небето чак го заболя.
А мънистата се сипнаха на долу.
Разпиля ги Вятър - беладжия.
Хората помислиха си: "Дъжд..."
И разцъфнаха чадъри да ги скрият.
Аз стоях под тъжното небе.
В шепи сбирах капките-кристалчета.
Беше странно някак. Чак сега
осъзнах, че и Слънцата плачат.
написа caribiana на 23.1.08
НОСИ МЕ...
Летене беше...повече от истинско
Понесе ме към нови светове...
Превърна ме във блясък на светкавица
прорязала безмълвното небе...
Докоснах Слънцето...и лумнах цялата.
Извираше от мене светлина...
А ти ме носеше - трептящо пламъче -
във дланите ти огнени горях...
Летене беше...искрометно...палещо...
Пожарен полет над заспалата планета...
Сега заспивам...Звездопадна...
И още от летенето ни светя.
написа caribiana на 22.1.08
ОБЕЩАВАМ ТИ ЛЯТО...
Аз съм лятна...Толкова лятна,
че те паря дори без докосване.
Всяка мисъл за мен е черешова,
всяка дума - едно омагьосване.
А вкуса ми е слънчев. На праскови.
Твойте устни са жадни за още.
Пак ме вдъхвай - мириша на юли...
Сенокоси...море...полунощия.
Аз съм твоето късно обичане.
Със светулки и тихи щурци.
Със поляни , пламтящи от макове
и със пясъчно - топли следи.
Знаеш, лятна съм...толкова лятна,
че оставих без зима сърцето ти.
Прегърни ме за малко...Целувай ме...
Да съм лято, заспало в ръцете ти.
написа caribiana на 20.1.08
КОГАТО ТЕ ЦЕЛУВАХ...
Вятърничава съм някак...малко бризова.
Не се задържат облаци край мене.
Напомням лято. Страшно хаотично.
Дори часовниците тънат във безвремие.
Нахлувам неочаквано. Съвсем неканена.
И без да чукам влизам през вратите.
В една моряшка шапка крия стихове,
които нощем си открадвам от звездите.
Не помниш ли онази вечер? Бях при тебе.
Не беше вятър. Просто те целувах...
А после ти заспа. И си помисли,
че цяла нощ русалки ще сънуваш.
написа caribiana на 19.1.08
НЕРЕИДА
Да, знам...За мене птиците разказват.
Живея във пророчествата на звездите.
Да, аз съм тази, дето я сънуваш...
Това съм аз - сестрата на Вълните.
А как доплува ти до моя дом?
Морето забранява да се влюбвам!
Затуй мъжете, тръгнали към мен,
в прегръдката си синя то погубва...
Но ти си тук...По някаква магия...
Недей да питаш, колко съм сама...
Поне за малко ме накарай да обичам,
преди завинаги да се превърна във вълна...
написа caribiana на 17.1.08
ПО - ВИСОКО ОТ ОБЛАЦИТЕ...
От много дни няма небе.
Денем - без Слънце, нощем - беззвездие.
Само облаци някой плете.
Заприличва на пушечна бездна.
Аз изобщо не мога така!
Искам лъч да одраска небето.
Нощем искам монетка - Луна,
да превръща врабците в поети.
Знаеш ли...ти си точно такъв !
С мен си винаги, макар и незримо.
Като малка звезда зад мъглите -
уж те няма, но знам, че те има.
написа caribiana на 16.1.08
Някой скъса огърлицата на Слънцето.
То затръшна облаците от тъга.
И се скри зад тях. Да си поплаче.
И Небето чак го заболя.
А мънистата се сипнаха на долу.
Разпиля ги Вятър - беладжия.
Хората помислиха си: "Дъжд..."
И разцъфнаха чадъри да ги скрият.
Аз стоях под тъжното небе.
В шепи сбирах капките-кристалчета.
Беше странно някак. Чак сега
осъзнах, че и Слънцата плачат.
написа caribiana на 23.1.08
НОСИ МЕ...
Летене беше...повече от истинско
Понесе ме към нови светове...
Превърна ме във блясък на светкавица
прорязала безмълвното небе...
Докоснах Слънцето...и лумнах цялата.
Извираше от мене светлина...
А ти ме носеше - трептящо пламъче -
във дланите ти огнени горях...
Летене беше...искрометно...палещо...
Пожарен полет над заспалата планета...
Сега заспивам...Звездопадна...
И още от летенето ни светя.
написа caribiana на 22.1.08
ОБЕЩАВАМ ТИ ЛЯТО...
Аз съм лятна...Толкова лятна,
че те паря дори без докосване.
Всяка мисъл за мен е черешова,
всяка дума - едно омагьосване.
А вкуса ми е слънчев. На праскови.
Твойте устни са жадни за още.
Пак ме вдъхвай - мириша на юли...
Сенокоси...море...полунощия.
Аз съм твоето късно обичане.
Със светулки и тихи щурци.
Със поляни , пламтящи от макове
и със пясъчно - топли следи.
Знаеш, лятна съм...толкова лятна,
че оставих без зима сърцето ти.
Прегърни ме за малко...Целувай ме...
Да съм лято, заспало в ръцете ти.
написа caribiana на 20.1.08
КОГАТО ТЕ ЦЕЛУВАХ...
Вятърничава съм някак...малко бризова.
Не се задържат облаци край мене.
Напомням лято. Страшно хаотично.
Дори часовниците тънат във безвремие.
Нахлувам неочаквано. Съвсем неканена.
И без да чукам влизам през вратите.
В една моряшка шапка крия стихове,
които нощем си открадвам от звездите.
Не помниш ли онази вечер? Бях при тебе.
Не беше вятър. Просто те целувах...
А после ти заспа. И си помисли,
че цяла нощ русалки ще сънуваш.
написа caribiana на 19.1.08
НЕРЕИДА
Да, знам...За мене птиците разказват.
Живея във пророчествата на звездите.
Да, аз съм тази, дето я сънуваш...
Това съм аз - сестрата на Вълните.
А как доплува ти до моя дом?
Морето забранява да се влюбвам!
Затуй мъжете, тръгнали към мен,
в прегръдката си синя то погубва...
Но ти си тук...По някаква магия...
Недей да питаш, колко съм сама...
Поне за малко ме накарай да обичам,
преди завинаги да се превърна във вълна...
написа caribiana на 17.1.08
ПО - ВИСОКО ОТ ОБЛАЦИТЕ...
От много дни няма небе.
Денем - без Слънце, нощем - беззвездие.
Само облаци някой плете.
Заприличва на пушечна бездна.
Аз изобщо не мога така!
Искам лъч да одраска небето.
Нощем искам монетка - Луна,
да превръща врабците в поети.
Знаеш ли...ти си точно такъв !
С мен си винаги, макар и незримо.
Като малка звезда зад мъглите -
уж те няма, но знам, че те има.
написа caribiana на 16.1.08
Няма коментари