...не знаеш
Докосвам те...Когато спиш.
Със крайчето на къдраво кичурче.
С връхчето на сънените пръсти.
Но ти не знаеш...Няма да научиш.
Целувам те...Когато спиш.
Със мекото на влюбените устни.
Под клепките ти бягат сънища.
Дали във тях си ме допуснал?
Говоря ти...когато спиш.
На тихия език на любовта ми.
И обещавам...ако позволиш,
до тебе във съня ти да остана.
написа caribiana на 22.2.08

Три минути след залеза
Вятърът запали сините си свещи.
В джоба му Умората заспа.
Сплете някакви куплетчета в косите ми
и над покривите звънна тишина.
Преброих си няколко усмивки-
седем истински и две на пук.
Слънцето прибра лъчите си
в златно-розов облачен сандък.
Улиците се потапяха във вЕчерност.
Сградите се сменяха с декори.
Времето, забравило часовника си,
скри се зад оградата на двора.
На терасата стояхме сгушени
само двете - аз и мисълта за теб.
Беше ни такова меко, плюшено,
с вкус на шоколадов сладолед.
А пък няколко пресечки по-нататък
ти въздъхна, малко уморен.
После се усмихна. Аз те чаках
в ъгълчето на забързания ден.
написа caribiana на 20.2.08

Имам ли?
Аз съм безстопанствена. Като дъжда.
Но валя на горе, към небето.
Земното привличане е ... суета.
Мене ме привличат цветовете.
Извалях се на обратно. Не разбрах,
имам ли билет за връщане?
Да, де...не че ми е страшно нужен.
Безстопанствена съм. И безкъщна.
Тъй и не можах да ги запомня
тези земни правила...Изсричах ги.
Ако можех, щях да променя едно -
правото да казвам, че обичам...
написа caribiana на 20.2.08

НА СРЕЩА С ЛУНАТА
посветено
Преди съвсем да е угаснало небето,
със своя впряг от облаци пристигна тя.
За миг вълните заприличаха на станиоли,
А бризът морскодъхав даже спря.
Величествена, с цвят на старо злато,
тя слезе от каретата сребриста.
Отметна воалетката си от мъгли
и блясъкът си във очите ми разплиска.
Безплътните и длани ме прегърнаха
със нежността на твоите ръце.
Танцувахме под звуците на тишината,
изсвирена от нощното небе.
Преди да се обърна и да тръгна,
тя ме погледна с твоите очи.
А после мълчаливо ме целуна...
Над тебе падаха безброй звезди.
написа caribiana на 19.2.08

АЗ
Аз съм тихо пристанище,
аз съм бурно море,
аз съм облака,аз съм слънцето,
аз съм вечния лед,
аз съм пролетен дъжд,
аз съм белия лист,
аз съм грешка и истина,
аз съм вятърът чист,
аз съм огъня,аз съм вода,
аз съм изгрева,аз съм луна,
аз съм пясък,аз съм коприна,
аз съм камък,аз съм картина,
аз съм пустиня,аз съм мираж,
аз съм от твоите мисли колаж,
аз съм невинна,аз съм вина,
аз съм единствена.
Аз съм жена!
написа caribiana на 19.2.08

ТЯ ЛИ..?
Тя
стъпва тихо по лъчите на слънцето.
Тя
минава през залеза, спрял над града.
Тя 
отключва вратата на облака.
Тя 
се спуска обратно с дъжда.
Тя 
потича със капките сребърни.
Тя 
се плъзга по листата заспали.
Тя
целува на струйки ръцете ти.
Тя 
със устни лицето ти гали.
Тя 
попива в пръстта и във мислите ти. 
Тя
носи тръпчив аромат на бадеми.
Тя
не знае коя е.Но в огледалото
Тя 
безумно прилича на мене...
написа caribiana на 19.2.08

ПИСМО В БУТИЛКА
Тук пясъкът е бял.
И страшно топъл.
Но няма друго. Само голи дюни.
Изсъхнаха тревите.
С тежък вопъл
вълните се разбиха помежду ни.
Отнесе с лодката си
моите мечти.
И аз останах - корабокрушенец.
Превърнах в дом
солените скали.
А спомените - в корабни въжета.
Сега разтапям пясъка.
В стъкло.
Бутилка искам да извая.
Да скрия своето 
писмо -надежда в океан от отчаяние.
Дано достигне 
твоя бряг, сред утринни криле на гларуси.
Защото без море,
без знак,
и ти, бездомнико, навярно си...
написа caribiana на 19.2.08