Постинг
26.10.2017 23:01 -
ПОЖЕЛАХ СИ...
ПОЖЕЛАХ СИ...
В сърцето ми се случваш.
Като детство.
Като летяща, пъстра въртележка.
На вкус си като захарен памук.
Като прогноза.
Юлска, жежка.
Със теб се чувствам като нетърпение,
като вълшебството в Нощта на Коледа.
Като дъга, рисувана с фулмастери.
Като очакване на късче пролет.
Понякога ми липсваш.
До изтръпване.
Като късметче те намирам.
В спомени...
И пак те имам. Във сърцето си.
Прошепвам те...
едва отронено.
Заспиваш върху устните ми...
неизречен.
Сънуваш в мен.
Сънуваш любовта ми.
Откривам се във теб.
И теб във себе си.
И само искам...да останеш...
написа caribiana на 15.2.08
ОТ ТОЛКОВА...
От толкова обичане се губя
на вените ти в сините пътеки...
В жаравените връхчета на пръстите ти...
Във шепота на дланите ти меки.
От толкова обичане покълвам...
Отпивам те...и изворна се раждам.
Вкусът ти - вино за причастие...
А аз... една разблудна жажда.
От толкова обичане...съм себе си.
Намерила се в тихите ти думи.
Попила тебе в спящото си тяло.
Превърната във твоето разсъмване.
написа caribiana на 13.2.08
СВЕЧЕРЯВАНЕ
На бегом мина по тихите улици
от твоето пристанище до мен.
По пътя ти се случи точно залеза-
любовна среща между нощ и ден.
Запамети го в ирисите на очите си,
за да ми го покажеш точно как е бил.
А аз ти пазех звездни очертания
в небе, рисувано с мастило.
И после думите ни се намериха.
Преляха се във тихо свечеряване.
Под миглите ми грееше обичане.
И всичко друго се стопи в забравяне...
написа caribiana на 12.2.08
МОЖЕШ МЕ...
Изгрявам в седемстишие. С дъгата.
Пързалям капки дъжд по раменете ти.
Попивам слънчево по топлите ти устни.
Изричаш ме в задъхани сонети.
Осмисляш ме. Напълваш ме с значение.
Проглеждам, ослепяла за реалното.
Прераждам те в прибоя на сърцето си.
Рисувам в мислите ти морска плавност.
Избухваш ме. Изопваш ме като отдаване.
Ръцете ти ме свирят. Седемструнна.
Преливаш в мен. В безкрайни многоточия.
Заспиваш ме. Такава...пълнолунна.
написа caribiana на 12.2.08
ХАРТИЕНИ МЕЧТИ
Ще седна сама на ръба на Вселената.
Хартиени птици ще пращам на юг.
Дали ще те стигнат? Дали ще успеят?
Защото ще бъда далече от тук...
На крилете им книжни ще напиша"Обичам те!".
Дали ще са тежки тези слова?
Дали ще попречат на техния полет?
Дали ще се срутят под тях в пустощта?
Но, ако, все пак, някоя стигне привечер
и кацне на твоята малка планета...
ти ще се сетиш, че аз те очаквам.
На ръба на Вселената. И там...във сърцето...
А после със своя кораб въздушен
със платна от усмивки на малки звезди
ще доплуваш при мене. Във теб ще сгуша.
От ръба на Вселената ти изпращам мечти...
написа caribiana на 10.2.08
ХАРТИЕНИ МЕЧТИ
Ще седна сама на ръба на Вселената.
Хартиени птици ще пращам на юг.
Дали ще те стигнат? Дали ще успеят?
Защото ще бъда далече от тук...
На крилете им книжни ще напиша"Обичам те!".
Дали ще са тежки тези слова?
Дали ще попречат на техния полет?
Дали ще се срутят под тях в пустощта?
Но ако, все пак, някоя стигне привечер
и кацне на твоята малка планета...
ти ще се сетиш, че аз те очаквам.
На ръба на Вселената. И там...във сърцето...
А после със своя кораб въздушен
със платна от усмивки на малки звезди
ще доплуваш при мене. Във теб ще сгуша.
От ръба на Вселената ти изпращам мечти...
написа caribiana на 10.2.08
В сърцето ми се случваш.
Като детство.
Като летяща, пъстра въртележка.
На вкус си като захарен памук.
Като прогноза.
Юлска, жежка.
Със теб се чувствам като нетърпение,
като вълшебството в Нощта на Коледа.
Като дъга, рисувана с фулмастери.
Като очакване на късче пролет.
Понякога ми липсваш.
До изтръпване.
Като късметче те намирам.
В спомени...
И пак те имам. Във сърцето си.
Прошепвам те...
едва отронено.
Заспиваш върху устните ми...
неизречен.
Сънуваш в мен.
Сънуваш любовта ми.
Откривам се във теб.
И теб във себе си.
И само искам...да останеш...
написа caribiana на 15.2.08
ОТ ТОЛКОВА...
От толкова обичане се губя
на вените ти в сините пътеки...
В жаравените връхчета на пръстите ти...
Във шепота на дланите ти меки.
От толкова обичане покълвам...
Отпивам те...и изворна се раждам.
Вкусът ти - вино за причастие...
А аз... една разблудна жажда.
От толкова обичане...съм себе си.
Намерила се в тихите ти думи.
Попила тебе в спящото си тяло.
Превърната във твоето разсъмване.
написа caribiana на 13.2.08
СВЕЧЕРЯВАНЕ
На бегом мина по тихите улици
от твоето пристанище до мен.
По пътя ти се случи точно залеза-
любовна среща между нощ и ден.
Запамети го в ирисите на очите си,
за да ми го покажеш точно как е бил.
А аз ти пазех звездни очертания
в небе, рисувано с мастило.
И после думите ни се намериха.
Преляха се във тихо свечеряване.
Под миглите ми грееше обичане.
И всичко друго се стопи в забравяне...
написа caribiana на 12.2.08
МОЖЕШ МЕ...
Изгрявам в седемстишие. С дъгата.
Пързалям капки дъжд по раменете ти.
Попивам слънчево по топлите ти устни.
Изричаш ме в задъхани сонети.
Осмисляш ме. Напълваш ме с значение.
Проглеждам, ослепяла за реалното.
Прераждам те в прибоя на сърцето си.
Рисувам в мислите ти морска плавност.
Избухваш ме. Изопваш ме като отдаване.
Ръцете ти ме свирят. Седемструнна.
Преливаш в мен. В безкрайни многоточия.
Заспиваш ме. Такава...пълнолунна.
написа caribiana на 12.2.08
ХАРТИЕНИ МЕЧТИ
Ще седна сама на ръба на Вселената.
Хартиени птици ще пращам на юг.
Дали ще те стигнат? Дали ще успеят?
Защото ще бъда далече от тук...
На крилете им книжни ще напиша"Обичам те!".
Дали ще са тежки тези слова?
Дали ще попречат на техния полет?
Дали ще се срутят под тях в пустощта?
Но, ако, все пак, някоя стигне привечер
и кацне на твоята малка планета...
ти ще се сетиш, че аз те очаквам.
На ръба на Вселената. И там...във сърцето...
А после със своя кораб въздушен
със платна от усмивки на малки звезди
ще доплуваш при мене. Във теб ще сгуша.
От ръба на Вселената ти изпращам мечти...
написа caribiana на 10.2.08
ХАРТИЕНИ МЕЧТИ
Ще седна сама на ръба на Вселената.
Хартиени птици ще пращам на юг.
Дали ще те стигнат? Дали ще успеят?
Защото ще бъда далече от тук...
На крилете им книжни ще напиша"Обичам те!".
Дали ще са тежки тези слова?
Дали ще попречат на техния полет?
Дали ще се срутят под тях в пустощта?
Но ако, все пак, някоя стигне привечер
и кацне на твоята малка планета...
ти ще се сетиш, че аз те очаквам.
На ръба на Вселената. И там...във сърцето...
А после със своя кораб въздушен
със платна от усмивки на малки звезди
ще доплуваш при мене. Във теб ще сгуша.
От ръба на Вселената ти изпращам мечти...
написа caribiana на 10.2.08
Няма коментари
