Постинг
26.10.2017 22:54 -
Преоткриване
Преоткриване
Опитвам се да се преплувам.
От бряг до бряг, от разум до душа...
Сама да се открия. Да съм друга.
И аз...със себе си да се сменя.
Опитвам се да се забравя, да не помня,
че скитница съм, дива по рождение.
Да се превърна в шепа синя кроткост,
обрамчена с гирлянда от търпение...
Обаче ми е трудно. И не мога.
Очите ми са с цвят на свобода...
Преплувах се до край. И пак съм същата...
в душата си, и в мислите...от бряг до бряг...
написа caribiana на 13.3.08
На този, който прави сънищата ми...
В работилничката за сънища те открих.
Ти стоеше до малък прозорец.
Ей такъв, замечтан, мълчалив,
с поглед реещ се някъде. Горе.
Там изгряваха бледи звездите.
Ти на всяка прошепваш "Здравей"...
Аз те гледам...мълча...и не питам...
Само чувствам, че в мене живей
малка част от душата ти лунна,
шепа лято от твойте лета,
стръкче обич, за тебе покълнало...
и една непокорна сълза.
Ще остана...при теб ще остана.
Там, зад малкия звезден прозорец,
в работилничка за пропуснати сънища
искам с теб да погледна. На горе.
написа caribiana на 12.3.08
Тихи ухания
Ухая бавно на събуждане.
Процеждам ден по сънената кожа.
По устните ми трепва пожелаване.
В очите ми потъва невъзможност.
В косите ми заплитат се смълчани
последни вдишвания от изтичащ сън.
Сърцето ми те изговаря с пулса си-
отлитнал с птиците камбанен звън.
И устните ми тихо те изгубват...
А колко много, много имат нужда
да се допрат до твоите, когато в утрото
ухая бавно. На събуждане.
написа caribiana на 11.3.08
Стопосочност
В посоките на вятъра се разпилявам
с една едничка мисъл - да те стигна.
В зениците ти бързам да потъна
като проблясък и...премигване.
И да подпаля в мислите ти изгреви.
По стъпките ми да намираш пътя си.
Отвънка да заключиш тъмнината.
И неспокойната ти тишина да млъкне.
С теб за да бъда, хуквам след Луната.
Ако когато се събудиш, мен ме няма...
не ме търси... навярно ще се върна.
В посоките на вятъра съм. Разпиляна.
написа caribiana на 9.3.08
Поискай си...
Понякога съм дъжд със тъжна флейта.
Валя във полутонове наместо капки.
А вятърът край мен целува струните
на своята мъглива синя арфа.
Понякога съм с аромат на новолуние.
И слизам босонога в тихи сънища.
Прозрачна като сребърно сияние
те викам в тайните си нощни пътища.
Понякога съм златна като мед. И сладка.
И някак ягодова. Пролетна. И топла.
По устните ти натежават притежания.
В очите ти се давят тихи вопли.
Такава съм...Като опашка на хвърчило,
като дъга, сто цвята в себе си събрала...
Поне един от мене си поискай...
На тебе всички цветове бих дала.
написа caribiana на 9.3.08
Не убивай звездите!
Ако случайно някога заспиш,
без да си спомниш, колко те обичам...
звездите до една ще извалят.
Небето на слепец ще заприлича.
Луната ще изгасне с тъжен вик.
Земята ще заплаче мълчаливо.
Ще застудее. Бели птици,
разперили криле, ще си отиват.
Спомни си колко много те обичам
в секундата преди съня...
Забрави ли..? Не казвай нищо...
Виж през прозореца - звезди валят...
написа caribiana на 9.3.08
Все небето...
Птиците ме омагьосват с лекотата,
със която носят на крилете си небе.
Искам като тях да съм - свободна.
Да летя... И...да летиш със мен.
Искам да си вятър, да ме носиш.
Да отвяваш облаците пред очите ми.
И прегърнала те, сутрин да се будя.
Да ти давам слънце, и лъчите му.
Все небето ме привлича...все небето...
Вая твоя образ по плътта му синя.
Устремявам се нагоре и...политам...
Протегни ръка към мене.
Докосни ме.
написа caribiana на 8.3.08
Опитвам се да се преплувам.
От бряг до бряг, от разум до душа...
Сама да се открия. Да съм друга.
И аз...със себе си да се сменя.
Опитвам се да се забравя, да не помня,
че скитница съм, дива по рождение.
Да се превърна в шепа синя кроткост,
обрамчена с гирлянда от търпение...
Обаче ми е трудно. И не мога.
Очите ми са с цвят на свобода...
Преплувах се до край. И пак съм същата...
в душата си, и в мислите...от бряг до бряг...
написа caribiana на 13.3.08
На този, който прави сънищата ми...
В работилничката за сънища те открих.
Ти стоеше до малък прозорец.
Ей такъв, замечтан, мълчалив,
с поглед реещ се някъде. Горе.
Там изгряваха бледи звездите.
Ти на всяка прошепваш "Здравей"...
Аз те гледам...мълча...и не питам...
Само чувствам, че в мене живей
малка част от душата ти лунна,
шепа лято от твойте лета,
стръкче обич, за тебе покълнало...
и една непокорна сълза.
Ще остана...при теб ще остана.
Там, зад малкия звезден прозорец,
в работилничка за пропуснати сънища
искам с теб да погледна. На горе.
написа caribiana на 12.3.08
Тихи ухания
Ухая бавно на събуждане.
Процеждам ден по сънената кожа.
По устните ми трепва пожелаване.
В очите ми потъва невъзможност.
В косите ми заплитат се смълчани
последни вдишвания от изтичащ сън.
Сърцето ми те изговаря с пулса си-
отлитнал с птиците камбанен звън.
И устните ми тихо те изгубват...
А колко много, много имат нужда
да се допрат до твоите, когато в утрото
ухая бавно. На събуждане.
написа caribiana на 11.3.08
Стопосочност
В посоките на вятъра се разпилявам
с една едничка мисъл - да те стигна.
В зениците ти бързам да потъна
като проблясък и...премигване.
И да подпаля в мислите ти изгреви.
По стъпките ми да намираш пътя си.
Отвънка да заключиш тъмнината.
И неспокойната ти тишина да млъкне.
С теб за да бъда, хуквам след Луната.
Ако когато се събудиш, мен ме няма...
не ме търси... навярно ще се върна.
В посоките на вятъра съм. Разпиляна.
написа caribiana на 9.3.08
Поискай си...
Понякога съм дъжд със тъжна флейта.
Валя във полутонове наместо капки.
А вятърът край мен целува струните
на своята мъглива синя арфа.
Понякога съм с аромат на новолуние.
И слизам босонога в тихи сънища.
Прозрачна като сребърно сияние
те викам в тайните си нощни пътища.
Понякога съм златна като мед. И сладка.
И някак ягодова. Пролетна. И топла.
По устните ти натежават притежания.
В очите ти се давят тихи вопли.
Такава съм...Като опашка на хвърчило,
като дъга, сто цвята в себе си събрала...
Поне един от мене си поискай...
На тебе всички цветове бих дала.
написа caribiana на 9.3.08
Не убивай звездите!
Ако случайно някога заспиш,
без да си спомниш, колко те обичам...
звездите до една ще извалят.
Небето на слепец ще заприлича.
Луната ще изгасне с тъжен вик.
Земята ще заплаче мълчаливо.
Ще застудее. Бели птици,
разперили криле, ще си отиват.
Спомни си колко много те обичам
в секундата преди съня...
Забрави ли..? Не казвай нищо...
Виж през прозореца - звезди валят...
написа caribiana на 9.3.08
Все небето...
Птиците ме омагьосват с лекотата,
със която носят на крилете си небе.
Искам като тях да съм - свободна.
Да летя... И...да летиш със мен.
Искам да си вятър, да ме носиш.
Да отвяваш облаците пред очите ми.
И прегърнала те, сутрин да се будя.
Да ти давам слънце, и лъчите му.
Все небето ме привлича...все небето...
Вая твоя образ по плътта му синя.
Устремявам се нагоре и...политам...
Протегни ръка към мене.
Докосни ме.
написа caribiana на 8.3.08
Няма коментари
