Постинг
26.10.2017 23:03 -
СЯНКАТА НА СЛЪНЧОГЛЕДА
СЯНКАТА НА СЛЪНЧОГЛЕДА
Знаеш ли, че се превърнах в слънчоглед,
в мига, във който ти изгря в сърцето ми...
Протегнах си листенцата към теб
и те потрепнаха. В лъчи оплетени.
Озъртах се единствено да видя,
че теб те има, някъде край мене.
И влюбено изпращах ти от жълтото си,
и молех се, копнеех да го вземеш.
Дали ограбих някак твоите лъчи?
Дали ти взех и светлото, и зноя?
Ако от моето обичане боли...
ще си отида, Слънце мое.
написа caribiana на 10.2.08
Щастието...
Знаеш ли как изобщо нищо не искам...
Нито думи без смисъл, нито мИсли за мене.
Нито очакване, нито скрити надежди.
Нито даже секунда от твоето време.
Място в сърцето ти? За какво ми е...
Място си имам...колкото искаш!
И въобще... май имам за даване...
имам обичане даже в излишък.
Нищо не искам от тебе. Изобщо.
Уморих се от сметки във чувствата.
Обаче не мога да спра да обичам.
Всъщност...май в това е изкуството...
написа caribiana на 8.2.08
ПЕСЕНТА НА ЦВЕТЯТА
Скоро ще заплаче пролетта.
Ще рукнат по капчуците сълзите и.
Ще се усмихне прероден Светът
през капчици във бистро бликнали.
А ти във тези дни на дъждове
недей да бъдеш омърлушен.
Виж, зад прозореца блести небе.
Тревите пеят...само слушай...
Във жълтото на всеки нарцис,
във всяка луковичка на лале
аз минах и за теб оставих
по част от моето сърце...
Цветята шепнат...вместо мен.
Разказват ти за обичта ми.
И твоя делник уморен
заспива бял...от песента им.
написа caribiana на 8.2.08
НАБЕРИ СИ ОТ МЕН...
Аз цялата съм като розов храст през лятото.
Желанията ми почти разтварят цветовете си.
Поглеждат срамежливо питащи към тебе
и скриват със листенца раменете си...
Откъсвай си от мене цвят по цвят...
Откъсвай си онези, най - уханните.
Разпукали зелените си дрешки в утринта,
сега се сгушват разцъфтели в дланите ти.
Аз цялата съм като розов храст през лятото.
Сега е зима. Но покрита съм с цветчета.
Разтварят се,окъпани в роса
и чезнат влюбено във зноя на ръцете ти...
написа caribiana на 6.2.08
СИЛУЕТИ
Остави мъглата да ни скрие.
Като тюлена завеса да се спусне.
Погледни ме през воалите и тънки,
очертай ме в мрака с меки устни.
Ще настръхна.Не от нощното студено.
Не от влажното докосване с мъглата.
Ще настръхна цяла от дланта ти,
дето в мен разлива топлината.
После ще потъна във ръцете ти.
Ще се губя там...докато съмне.
Остави мъглата да се спусне...
и ела...ела да ме прегърнеш.
написа caribiana на 5.2.08
ЗАВЕДИ МЕ ТАМ...
Защо отново идва онзи сън?
Със езерото и звездички като длани.
Със вятър, парфюмиран с лято
и сини незабравкови поляни?
Къде е езерото, даже и не зная.
Къде звездите са разперени така?
Ужасно много искам да намеря мястото,
в което ни се случи любовта!
И ако някъде наистина го има,
и ако ние с теб се срещнем там...
ще стихна влюбена на твойто рамо
и цялата си нежност ще ти дам...
написа caribiana на 4.2.08
Знаеш ли, че се превърнах в слънчоглед,
в мига, във който ти изгря в сърцето ми...
Протегнах си листенцата към теб
и те потрепнаха. В лъчи оплетени.
Озъртах се единствено да видя,
че теб те има, някъде край мене.
И влюбено изпращах ти от жълтото си,
и молех се, копнеех да го вземеш.
Дали ограбих някак твоите лъчи?
Дали ти взех и светлото, и зноя?
Ако от моето обичане боли...
ще си отида, Слънце мое.
написа caribiana на 10.2.08
Щастието...
Знаеш ли как изобщо нищо не искам...
Нито думи без смисъл, нито мИсли за мене.
Нито очакване, нито скрити надежди.
Нито даже секунда от твоето време.
Място в сърцето ти? За какво ми е...
Място си имам...колкото искаш!
И въобще... май имам за даване...
имам обичане даже в излишък.
Нищо не искам от тебе. Изобщо.
Уморих се от сметки във чувствата.
Обаче не мога да спра да обичам.
Всъщност...май в това е изкуството...
написа caribiana на 8.2.08
ПЕСЕНТА НА ЦВЕТЯТА
Скоро ще заплаче пролетта.
Ще рукнат по капчуците сълзите и.
Ще се усмихне прероден Светът
през капчици във бистро бликнали.
А ти във тези дни на дъждове
недей да бъдеш омърлушен.
Виж, зад прозореца блести небе.
Тревите пеят...само слушай...
Във жълтото на всеки нарцис,
във всяка луковичка на лале
аз минах и за теб оставих
по част от моето сърце...
Цветята шепнат...вместо мен.
Разказват ти за обичта ми.
И твоя делник уморен
заспива бял...от песента им.
написа caribiana на 8.2.08
НАБЕРИ СИ ОТ МЕН...
Аз цялата съм като розов храст през лятото.
Желанията ми почти разтварят цветовете си.
Поглеждат срамежливо питащи към тебе
и скриват със листенца раменете си...
Откъсвай си от мене цвят по цвят...
Откъсвай си онези, най - уханните.
Разпукали зелените си дрешки в утринта,
сега се сгушват разцъфтели в дланите ти.
Аз цялата съм като розов храст през лятото.
Сега е зима. Но покрита съм с цветчета.
Разтварят се,окъпани в роса
и чезнат влюбено във зноя на ръцете ти...
написа caribiana на 6.2.08
СИЛУЕТИ
Остави мъглата да ни скрие.
Като тюлена завеса да се спусне.
Погледни ме през воалите и тънки,
очертай ме в мрака с меки устни.
Ще настръхна.Не от нощното студено.
Не от влажното докосване с мъглата.
Ще настръхна цяла от дланта ти,
дето в мен разлива топлината.
После ще потъна във ръцете ти.
Ще се губя там...докато съмне.
Остави мъглата да се спусне...
и ела...ела да ме прегърнеш.
написа caribiana на 5.2.08
ЗАВЕДИ МЕ ТАМ...
Защо отново идва онзи сън?
Със езерото и звездички като длани.
Със вятър, парфюмиран с лято
и сини незабравкови поляни?
Къде е езерото, даже и не зная.
Къде звездите са разперени така?
Ужасно много искам да намеря мястото,
в което ни се случи любовта!
И ако някъде наистина го има,
и ако ние с теб се срещнем там...
ще стихна влюбена на твойто рамо
и цялата си нежност ще ти дам...
написа caribiana на 4.2.08
Няма коментари
