Постинг
26.10.2017 22:56 -
В очите на момиче
В очите на момиче
Прозрачна е тъгата... Свети.
До бяло нажежена. Пари.
Като стъкло. Стопено. Крехко.
До ослепяване изгаря.
Чупливост...Порцеланова...Ранена обич.
Светът отлита някъде...И тишина е.
Крилете са въздишка.Безпосочна.
Умираш ли? В душата си...Не знаеш...
А Любовта е ... някъде...Но не до нас...
Момичетата плачат... На разсъмване.
И чакат още... Чакат пак...
Едно едничко само сбъдване.
Тъгата се превръща във пиано...
По черната му плът Луната плаче.
Май само тя разбира колко много
една любов момичешка ...не значи...
Прозрачни длани...и сълзи...А устните
изгарят нецелунати...безобични...
Момичетата плачат. Призори...
Прогнозата за днес е :"Облачно..."
написа caribiana на 7.3.08
Вълшебна пръчица
От връхчетата на миглите, чак до устните
проблясвам, направо искричка.
Извадих от джоба усмивките.
И слънцето си. И всичко.
На магичната пръчка звездичката
днеска отново засвети.
Аз нали съм вълшебница?
Не вярваш ли? Гледай. Ето!
С премигване само успявам
да накарам Луната да блесне.
Със пръсти изщраквам - цветята
разцъфват. И даже е лесно...
Нали съм вълшебница? Зная...
Понякога ставам сърдита.
Ала понеже съм истинска,
чудесата от мен не отлитат
:)
написа caribiana на 7.3.08
Най-нежната нужда
Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се...и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и...не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и ... не вярва...
-Ще те боли. - повтарям - Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда...
Сърцето ми не слуша...И обича.
Не се сърдИ, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.
написа caribiana на 7.3.08
Със светлосин конец...
Превръщам разстоянията във минути,
които ме разделят с теб на срички.
Луната тъмна ли е, или свети
запалена от слънчеви искрички?
Аз на брега на тихо огледало ли съм,
или във себе си намираш ме и утре?
В мъгла от теменуженo-въздушен сън,
или по мъничко започвам да се сбъдвам?
В контурите на устните ми си реликва
и пазя те, свещено, като чудо.
В сърцето ми си избродирах името ти.
Банално е, но...любовта е лудост...
написа caribiana на 4.3.08
Така единствено...
Натрупвам си безнощия със тебе.
Денят ми става някак си полярен.
А времето умира. Няма време.
Изхвърлих вече всички календари.
Сърцето ми живее само там -
във нощи бели, топли от дъха ти.
Не питам нищо. Просто знам.
Била съм твоя... колко пъти?
Стрелките на часовника са струни,
които скъсах... за да спреш да бягаш.
Не искам да изтичаш всяка сутрин.
...затварям си очите...и оставаш.
написа caribiana на 3.3.08
Светлолилави мисли ( а можеше и без заглавие да е...)
Виж ме - плачеща... за лъчите на Слънцето,
дето някой изрязал е с ножица.
Виж ме - сънена, със усмивки зад миглите,
и рисувам сърца по прозореца.
Виж ме - пееща на дъжда и на локвите,
и разказвам на лампите приказки.
Виж ме... Погледни през очите ми...
Всичко става различно...и истинско.
Погледни ме!
Като цветен молив съм сред въглени.
Като пъстра опашка на детско хвърчило...
Като дума, изписана мъничко грешно,
но пък грешното само как ми отива!
Прибери ме...
в джоба на ризата, там, при монетките.
Като хапче. Против болка в душата.
Прибери ме, защото съм пух от глухарче.
Като нищо ще литна от вятъра...
написа caribiana на 2.3.08
Прозрачна е тъгата... Свети.
До бяло нажежена. Пари.
Като стъкло. Стопено. Крехко.
До ослепяване изгаря.
Чупливост...Порцеланова...Ранена обич.
Светът отлита някъде...И тишина е.
Крилете са въздишка.Безпосочна.
Умираш ли? В душата си...Не знаеш...
А Любовта е ... някъде...Но не до нас...
Момичетата плачат... На разсъмване.
И чакат още... Чакат пак...
Едно едничко само сбъдване.
Тъгата се превръща във пиано...
По черната му плът Луната плаче.
Май само тя разбира колко много
една любов момичешка ...не значи...
Прозрачни длани...и сълзи...А устните
изгарят нецелунати...безобични...
Момичетата плачат. Призори...
Прогнозата за днес е :"Облачно..."
написа caribiana на 7.3.08
Вълшебна пръчица
От връхчетата на миглите, чак до устните
проблясвам, направо искричка.
Извадих от джоба усмивките.
И слънцето си. И всичко.
На магичната пръчка звездичката
днеска отново засвети.
Аз нали съм вълшебница?
Не вярваш ли? Гледай. Ето!
С премигване само успявам
да накарам Луната да блесне.
Със пръсти изщраквам - цветята
разцъфват. И даже е лесно...
Нали съм вълшебница? Зная...
Понякога ставам сърдита.
Ала понеже съм истинска,
чудесата от мен не отлитат
:)написа caribiana на 7.3.08
Най-нежната нужда
Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се...и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и...не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и ... не вярва...
-Ще те боли. - повтарям - Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда...
Сърцето ми не слуша...И обича.
Не се сърдИ, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.
написа caribiana на 7.3.08
Със светлосин конец...
Превръщам разстоянията във минути,
които ме разделят с теб на срички.
Луната тъмна ли е, или свети
запалена от слънчеви искрички?
Аз на брега на тихо огледало ли съм,
или във себе си намираш ме и утре?
В мъгла от теменуженo-въздушен сън,
или по мъничко започвам да се сбъдвам?
В контурите на устните ми си реликва
и пазя те, свещено, като чудо.
В сърцето ми си избродирах името ти.
Банално е, но...любовта е лудост...
написа caribiana на 4.3.08
Така единствено...
Натрупвам си безнощия със тебе.
Денят ми става някак си полярен.
А времето умира. Няма време.
Изхвърлих вече всички календари.
Сърцето ми живее само там -
във нощи бели, топли от дъха ти.
Не питам нищо. Просто знам.
Била съм твоя... колко пъти?
Стрелките на часовника са струни,
които скъсах... за да спреш да бягаш.
Не искам да изтичаш всяка сутрин.
...затварям си очите...и оставаш.
написа caribiana на 3.3.08
Светлолилави мисли ( а можеше и без заглавие да е...)
Виж ме - плачеща... за лъчите на Слънцето,
дето някой изрязал е с ножица.
Виж ме - сънена, със усмивки зад миглите,
и рисувам сърца по прозореца.
Виж ме - пееща на дъжда и на локвите,
и разказвам на лампите приказки.
Виж ме... Погледни през очите ми...
Всичко става различно...и истинско.
Погледни ме!
Като цветен молив съм сред въглени.
Като пъстра опашка на детско хвърчило...
Като дума, изписана мъничко грешно,
но пък грешното само как ми отива!
Прибери ме...
в джоба на ризата, там, при монетките.
Като хапче. Против болка в душата.
Прибери ме, защото съм пух от глухарче.
Като нищо ще литна от вятъра...
написа caribiana на 2.3.08
Няма коментари
