Не те познавам...

През вечер идваш във съня ми.

Не те познавам.Ала искам да си Ти.

Безмълвен си. Не казваш нищо.

Защото всичко е във твоите очи.

Така ми липсваш...Страшно много!

Без тебе цялата ми нежност е излишна.

Ръцете ми пресъхват от безОбичност,

а между устните ми спят въздишки.

Не тръгвай! Остани в съня ми.

Скрий топлия си дъх в косите ми.

Обичай ме. Макар и нереален.

В сърцето ми си толкова истински!

написа caribiana на 18.9.07

  ТАЗИ ВЕЧЕР

Протегни ръка.Помилвай облака.

Разроши звездите златокоси.

После поведи ме край брега.

Да походим полунощно-боси!

Нарисувай в пясъка цветя,

нищо, че вълните ще ги скрият.

Стъпките, оставящи следа,

ще напомнят,че били сме ние.

Чуй морето.Слей се във вълните.

Открадни си мъничко безбрежност.

Дай на тази вечер лунноока

чувството,че ще остане вечна.

написа caribiana на 13.9.07

  НИКОЙ ДРУГ...

Мързеливо Слънцето се гуши

в синьо-сиво облачно легло.

Във градината, наместо сълзи,

листи рони старото дърво.

И рисува по зелените тревици

жълто-ален светъл пейзаж.

Потреперва от студеност есенна

даже сивият добър паваж.

Скоро ще разпукат кестените

своите бодливи сърчица.

А по плажа ще останат само гларуси.

И една предзимна тишина.

Ще сме само двама със морето.

Самотата губи... Двама сме!

Никой друг така не ме обича,

както есенното ми море!

написа caribiana на 9.9.07

 НА БРЕГА НА ЕСЕНТА

Дъждовете вече са тихи.

Умориха се летните бури.

Няма мълнии, тътени няма.

Само кротки дъждовни чучури.

Застудя.Остаряло е лятото.

Стяга раница,пълна с мечти.

И с последното ято от щъркели

надалече от тук ще лети.

Ще угасне във пясъка Слънцето

и вълните от скръб ще сивеят.

Ала моите летни копнежи

във очите ми пак ще живеят.

Ще строя още пясъчни замъци,

и морето в рапани ще крия.

Цяла амфора пълна със обич

ще превърна в фонтан от магия.

Всеки сън ще е сбъднато лято.

Ще съм лъч.Слънчогледов отблясък.

И на пук на сребристата Зима

ще златея по мокрия пясък.

написа caribiana на 7.9.07

  ПРОТОТИП НА БОГИНЯ

Нощта се процежда на капки

по голото рамо на плажа.

Звездите - проблясъци кратки.

Луната - във броня на стража.

Вълните обрамчват пенливо,

дантелено, моето тяло.

Отдадена. Малко свенлива.

От голост и хлад затрептяла.

Нощта и морето ме имат.

Превръщат ме в статуя синя.

Брегът е отчаян художник,

разлистващ морето - картина.

написа caribiana на 6.9.07