Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2016 20:17 - Snejana Slavova
Автор: samuraivk Категория: Други   
Прочетен: 824 Коментари: 0 Гласове:
0



За какво ти е чадър? И съм небрежна, и безгрижна, и съм вятърна, и сигурно съм облак над морето. Луната гмурка пръсти във косата ми. Танцувам с ветропоказатели-петлета. А покривите островърхо се оглеждат и си мечтаят да са корабни платна. Дърветата предат зелена прежда и после я оплитат на листа. Вали ми се. Вали ми се по пясъка. По улиците с нощни, черни фракове. Вали ми се по каменните вази. Вали ми се по тишината. И навсякъде... Но най- ми се вали във твойте шепи. И по лицето ти така ми се вали... Аз сигурно съм облак над морето с най-лунните разрошени коси. написа caribiana на 29.4.09

image

Разказвам си...за лека нощ
Принцесите отдавна спят, девойко. А ти...какво...броиш звезди. Е, да, но твоят звездоброец и той, навярно, вече спи. Къде е ли? Във свойта кула. Далеч, на края на света. За него сигурно си чувала - той пали кръглата Луна. Как как? С едно кибритче. От най-високия прозорец. Луната има си фитилче и тръгва пламъка на горе. А той...той сяда, уморен и да, добре...за теб си мисли. Рисува ти едно небе и да, дори ти го надписва. Сега ще спиш ли вече? Да? Без цупене и без защо! Ще се разсърди и Луната, така че, хайде...лека нощ. написа caribiana на 29.4.09

image

Всичко...почти
Добър вечер, моя Тишина. Уморените ми думи те обичат. Прегърни ме. Аз съм си сама. Имам си небето, теб и ...всичко. Имам си намигащи звезди и една Луна, като усмивка. Имам дъжд. Понякога вали. А понякога се крие и не иска. Имам в джоба мидена черупка /а във нея - цялото море/. С облаците мога да препускам /те са, всъщност, прерийни коне/. Имам птици, със които да говоря. Имам пулс /звучи като тамтам :)/. Имам обич. Страшно много обич. Само че на кой ли да я дам... Все едно...Нали си имам тебе. И едно небе с Луна. Толкова е нощно във ръцете ти... Добър вечер, моя Тишина. написа caribiana на 29.4.09

image


Ела си у дома...
Там, няколко етажа по-нагоре, над поляни от цъфнали облаци, скитат стъпките – пясъчно голи, по треви от зелена дъждовност. Там се влюбват дори ветровете и замират звездите от страст. Там съм твоето слънчево цвете. Там съм твоята малка жена. Там те чакам. И шия дъги. И ги правя пътеки към тебе. Ти ще дойдеш... Ще дойдеш, нали? В моя дом на брега на небето... написа caribiana на 28.4.09

image

Познавам те...
Когато те сънувам, нямаш име. Защото то съвсем не ти е нужно. В съня ми само двамата се скитаме до ъгъла на моето събуждане, където гаснат восъчни звезди и плачат люляците с дъх на пролет. А ние с теб задъхано мълчим, изгубили инстинкта да говорим. Когато те сънувам, зная кой си. Защото те нашепва тишината. А аз съм твоя. Безгранично твоя в очите ти, в които ме сънува лятото... написа caribiana на 27.4.09

image

По никое време...
но не е късно :) Денят си тръгва - нисък, мръкнал ден. Събира си тъгите посивели. И чак тогава ражда се небе. И Слънцето си спомня за неделя. Изгрява над утихналия град (а всъщност му е време да залязва). Обаче има много светлина, която натежава в пазвата му. И има нужда да я раздаде - на керемидите, ръждиви от очакване. И на прозорците, облечени в пердета. И на пристигащите шумни влакове. На улицата, дето води до брега, на корабите, от солта белязани. Присяда Слънцето за малко над града и после чак ще се превърне в залез. написа caribiana на 26.4.09



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samuraivk
Категория: Други
Прочетен: 314363
Постинги: 453
Коментари: 31
Гласове: 382
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031