ПОЛУСЪНЕНО Днес съм сън, изсънуван от някой. Недовършен. И малко мистичен. Подозрително цветен , усмихнат. И на истина чак заприличал. В него аз се разхождам по плажа, а следите от мойте нозе се превръщат във литнали гълъби под стрехите на кротко небе. После Зимата свършва. Внезапно. И е лято... така, през декември. А морето прилича на чаша, пълна с пролетно - нежна копнежност. А пък този, дето сънува ме, плъзва длан по ръката ми жива. И ме пита дали съм сънувала, че със него ще бъдем щастливи... После се буди. Усмихнат. И е лято, дори през декември. Той уверено влиза в деня си, мост към мене навярно намерил. написа caribiana на 9.12.07
ЩЕ БЪДА ... Когато свърши и последното мълчание, когато разпилея всички спомени, сърцето ми ще е напукано сияние от ветровете-скитници оголено. Тогава ще съм чиста. Ще съм ничия. Ще бъда празен лист, очакващ Тебе. Ще разцъфтят отново всички лилии и ще се раждат влюбени поеми. А Ти ще дойдеш ли? Когато се пречистя? Да бъдеш този, който ще ме пише? Да донесеш на утрото ми бистрото, а пък на устните ми, чувството,че дишат... написа caribiana на 8.12.07

КОГАТО ЗАВАЛЯТ ЗВЕЗДИТЕ Разхождам се. Нощеят светлините. А зимата мирише на висулки. По улиците разни авто-фарове приличат на подплашени светулки. Предколено е. Някак фойерверкно. Небето се подготвя за заря. Облича се във празнична одежда и сресва облачната си коса. И аз така...Очаквам да избликне над мене водопад от светлини. Ще бъде хубаво. Но ще ми липсва отблясъка им в твоите очи... написа caribiana на 7.12.07

МОЯ ОБИЧ...НАЙ – ИСТИНСКА Душата ти е в хиляди усмивки. В брега. Във морските вълни. Във блясъка на лунната извивка и в тъмното на моите очи. Пулсираш във сърцата на стотици. Раздаваш щедро мъдрата си обич. Прегръщаш сутрин литналите птици А вечер тихата си нежност носиш. Такъв обичам те - нагазил във морето, усмихнат по момчешки. Поетичен. Като рисунка тебеширена през лятото. През зимата - като самотен пристан. Изобщо не е лесно да те нарисувам. Изцяло си направен от магия. А думите са страшно недостатъчни. Ти си усещане. И дъх. И орисия. написа caribiana на 6.12.07


СГЛОБЯВАМ СЕ... Смеха ми пазиш във една кутийка със надпис "Нейните неща"... А пък на мене ми е страшно тихо... След теб ли оглуша Света? След теб ли млъкнаха очите ми? И устните ми... Ти ли ги открадна? На пъзел заприличала съм днес... Сглобявам се. Но става бавно. Ръцете ми са тук. Но не прегръщат. Сърцето ми тупти, защото трябва. Не си мисли, че искам да ми връщаш, това, което вчера ми открадна. Нали ти казах - пъзела подреждам... Което липсва - ще го дорисувам. Закърпих си крилете. Пак летя. Но в твоя свят...не съществувам! написа caribiana на 5.12.07

ПОРТРЕТ НА МЪЖ Рисуват те мечтите ми - усмихнат, забравил лятото за винаги в очите си. В прегръдката ти сгушена заспивам, а ти притиснал си ме до гърдите си. Гласът ти идва тихо във съня ми , единствено да ми напомни че обичаш... А устните ти - трепетно виновни, ме карат да съм твоето момиче. В сърцето ти-едно море безбрежно- откривам своя тих, уютен пристан. Рисуват те мечтите ми... А аз им вярвам. И знам, че някога ще се превърнеш в истина. написа caribiana на 3.12.07