Декември отваря прозореца
на своя дванайсти етаж.
Простира изпраните облаци
Над сивия градски паваж.
Подрежда в тавичката меденки
с канела и джинджифил.
Декември е нежна и бледа
и нежно и бледо мълчи.
Премисля спокойно годината,
Отпивайки липов чай.
Каквото е минало – минало.
Декември е тук и сега.
Усмихва се тихо на себе си –
Снежинките нямат глас.
Декември е всъщност вълшебница
и просто живее сред нас.
Радосвета Аврамова
 

(С)нежна
Ако зимата беше жена,
би носила цвете в косите си.
Ей така, за контраст на студа.
И навярно би вярвала в приказки.
Би се казвала всякак, без Ева.
(Онова със Адам и реброто му
някак никак не би й харесало.
Не че нещо, но просто защото...)
Би била с драматичен грим.
С лятна рокля и шал на райета.
Би обичала да мълчи.
И да храни с бисквити врабчетата.
Би се влюбила дяволски силно
в някой отчаян идеалист.
После би намразила името му.
Би препила със чай от мъгли.
Би била с много топли ръце.
И с парфюм с аромат на къпини.
Ако зимата беше човек,
Бих била точно Зимата.
Радосвета Аврамова
 

Стига толкова
Обидно ти е, че съм безразлична?
Сега направо ме развесели.
Как да ти кажа… писна ми от всичко.
От теб, от другите. И от лъжи.
Претръпнах, не разбираш ли.
Претръпнах. Напълно ми е все едно.
Само не искам вече да се връщаш
И пак да ми говориш за любов.
Знам, много я разбираш тази дума.
Но чувството изглежда ти убягва.
Спести ми цялото си скудоумие.
Не знам защо си мислиш, че ти вярвам.
Спести ми смешните си обещания.
Приличам ли ти на глупачка?
Пиесата "Горещо разкаяние"
днес няма как да ме разплаче.
Просто си тръгвай. Аз съм безразлична.
Не знам защо те дразни. Съжалявам.
Не споменавай думата "обичам".
Сега любимата ви е "забравям"…
Радосвета Аврамова
 

Сърдечна недостатъчност
Вече нямам резервни сърца.
Изпочупих ги всички. Отдавна.
Вляво имам една самота.
Тя расте. Упорито и бавно.
И навярно във някакъв миг
ще порасне огромна. И силна.
Ще пробие навън като вик.
И ще рукнат сълзи от мастило.
Ще изпишат целия свят
с тъжни ноти и с глупави рими.
Вече нямам резервни сърца.

Ако имаш едно, услужи ми.
Радосвета Аврамова