На края... Усещаш ли когато ставам ледена как въздухът горчи от тишина? Как вече нямам нищичко за вземане, а всъщност исках всичко да ти дам... Сълзите ми дори са вледенени... кристално режат...Режат. И боли. Не ме губи! Постой със мене, дори и двамата ужасно да мълчим. Да измълчим предишните си рани, неверия, обиди, суети... И чак когато нищо не остане, тогава, ако искаш, си върви. Аз ще остана. Просто ще остана. Каквато бях за тебе - лунатична, живееща във приказките само... Аз ще остана. За да те обичам. написа caribiana на 7.7.12


Принцесата е страшно уморена. Принцесата е страшно уморена. От грахови зърна. И от обувки. Не и достигат сили. Нито време да чака принца със вълшебната целувка. И как да я събуди, като тя не спи изобщо. Вече сто години. По цели нощи вярва в чудеса. И вечно губи вярата си на разсъмване. Принцесата е уморена. До сълзи. Светът я плаши. Струва ѝ се лош. Сега тя просто иска да заспи. Не я будете. Лека нощ. написа caribiana на 27.6.12


Чаено парти за паяци В ъглите на старите къщи живеят хиляда истории. Мазилката е намръщена. И ѝ се лющи кожата. Проскърцват дъските на пода. Дрезгаво и прегракнало. Макар че никой не ходи. Проскърцват от тъжно очакване. Животът е сведен до минимум. В две паяжини на тавана. Хиляда истории...И нито една няма да бъде разказана. написа caribiana на 26.6.12


суша Пак чакам дъжд. Но идва само вятър. Не знам дали така е по-добре. На дъждове до смърт съм се начакала. До смърт се уморих от ветрове. Отнесли са ми всичко. Всичко. Всичко. Дори и думите. Сега ми се мълчи. Останала ми е една любов. На срички. Която обещава да горчи. И... няма дъжд...Небето е пустиня, която прекосявам сам-сама. Очите ме болят от толкова синьо. Защото няма дъжд, ще заваля. написа caribiana на 24.6.12


сега Имам нужда от разбивач на илюзии. Да ми срине света до основи. Със замах да строши въздушните шлюзове, дето все ме отвеждат нагоре. Да срути напълно всички пясъчни замъци. Да запали мечтите ми. Като факли. Да затули със камъни оня приказен кладенец, пълен с напразно очакване. Да покрие прозорците с черни, лепкави сажди. И нищо от мене да не остави. Освен тишината. За чисто прераждане. И сълза. Малка капчица за голямо удавяне. написа caribiana на 22.6.12


този сезон... Изхвърлям всички минали сезони. Ръждиви листопади. И мъгли. Свирепи бури. Ледникови периоди. Хриптящи суши. Придошли реки. Кутии с нестопили се снежинки. Буркани с консервирани слънца. Албуми със черешови градини. И пликове с оранжеви листа. Изхвърлям цели ери. Не! Еони! Парчета време, от които ме боли. Изхвърлям всички минали сезони... Оставям най-любимия. Сезонът Ти. написа caribiana на 11.6.12


Денят X Не зная днес ли ще е този ден, във който няма да поискам да се върна. Сърцето ми е толкова уморено, че даже не заплака като тръгнах. Въздъхна тихо. Тъжно. И се сви. Предадено сърце. Хиляда пъти... Прочетох му "Хиляда и една лъжи". Последната наистина го счупи. И вече няма сила да го спре... Така решително едва ли съм си тръгвала. Изглежда днес е точно този ден, във който няма да поискам да се върна. написа caribiana на 9.6.12 

Автор Caribiana