В СРЕДАТА НА НОЩТА

Във полунощ морето ражда еднорози

със гриви-белопенести вълни.

Звездите яхват ги. И пясък бронзов

целува плахо лунните лъчи.

Във полунощ крайбрежните дървета

танцуват своя валс зелен.

Скалите се превръщат във поети,

а вятърът - в шептящ рефрен.

Във полунощ съм Скитащата в спомени,

понякога Създаваща Света.

Душата ми, от бяла обич водена,

преражда се в средата на нощта.

написа caribiana на 2.9.07

Идвам към теб

Във шепите си нося звезден прах.

Под мостчето промушва се реката.

Безброй пътеки извървях

чак до небето...и нататък.

Превръщах се във облак сив,

поливах с дъждове земята,

рисувах Слънцето със тебешир

и влюбвах се неистово в Луната.

Пилеех обичта си като пясък

и имах ветрове във сто посоки.

Полирана,душата ми,до блясък

изплъзваше се от ръце жестоки.

А тази вечер някой ме изпрати

пред твоя нощен дом да спра

и да превърна в приказка съня ти.

Във шепите си нося звезден прах...

написа caribiana на 2.9.07

  НЕ СЪМ!

Изглеждам лесна за обичане. Ала не съм.

Сърцето ми е степ с кръжащи птици.

От всякъде повяват ветрове.

Затваря ли се вятър в стъкленица?

Изглеждам лесна за обичане. Заблуда!

Душата ми е морска пяна,снежно-бяла.

Държиш я в шепите си уж,

а тя измежду пръстите ти се стопява.

Дали съм лесна за обичане? Едва ли.

Във вените ми сто реки бушуват.

И ако някой дръзне да се осмели,

да се попита най-напред дали си струва.

написа caribiana на 2.9.07