Това е. Пролет. Краят на Април.
Над люляците се разлива залез.
И мога със затворени очи
цветът на тишината да разкажа.
Но днес не искам. Искам да мълча
и само да се вслушвам в гласовете
на сенките в листата. На града.
На стъпките по старите павета.
Какво ще чуя ли… Не знам…
Веднъж един вечерен шепот ми разказа,
как щом като си тръгне Любовта
във хората остава много празно.
Не знам дали повярвах. Само знам,
че ми заседна залез във окото.
И в миглите ми някаква сълза
търкулна бързо топла си болка.
Радосвета Аврамова
 

Половинката ми лудост
Дай ръка и да тръгваме. Нощния град
Постепенно гаси светлините си.
Аз съм южна измислица.
Ти си северен хлад.
Заедно правим объркана приказка.
Но какво от това… не разбирам. Какво?
Погледни ги човеците колко са смешни
с тези техни представи 
за безкрайна любов.
Няма нищо подобно. Само ние сме вечни.
Само ти и аз заедно. Поотделно не сме.
Поотделно сме някакви тъжни вселени.
Дай ръка и да тръгваме.
В едно общо сърце
Не личи колко южна съм.
Нито колко си северен.
Радосвета Аврамова
 

По-тихо от тъга…
Разбрах защо дърветата не спят -
Луната с лекота ги омагьосва
и тихо ги посипва със брокат,
а те се смеят някак дългокосо.
Улавям с поглед мъничка звезда.
Откъсва се и пада от небето.
Отдавна не желая нищо. И сега
съм със една звезда по-малко светла.
Луната и дърветата не спят.
Тъгуват с мен задето съм по-тъмна.
А ти дори не подозираш. В твоя свят
отдавна съм угаснала напълно…
Радосвета Аврамова
 

… просто животът
Някой някъде пали цигара.
Пада мълния. Ражда се бебе.
Дау Джоунс се качва. (Или пък пада).
Някой прокарва в косите си гребен.
Завалява. Разцъфва кокиче.
Рак отшелник си сменя черупката.
Някой казва на някого, че го обича.
Каца калинка. Нещо се счупва.
Къкри супа. Звънят телефони.
Някой гали оранжева котка.
Падат снежинки. Запалва се огън.
Някой прави хартиени лодки.
Пъплят тромави танкове.
Птица отлита.
Някой отпива първа глътка кафе.
Някой тихичко плаче и гледа звездите.
Някой някъде казва "Здравей".
Някой мие прозорци. Някой заспива.
Тръгват влакове. Пада листо.
Има буря в пустинята.
Духа вятър над нивите.
Зрее ябълка. Някой прави любов.
Някой купува обувки. Пада шишарка.
Прецъфтява лале. Някой пише роман.
Лае куче. Някой тича към гарата.

… само кратичък миг на света…
Радосвета Аврамова
 

Противно на очакваното
Не знам дали си ме обичал някога,
но знам – сега не ме обичаш.
Очакваш, че ще съм разплакана.
А аз очаквам да отричаш.
Но аз не плача. Ти мълчиш.
Неловко ти е. А на мене – глупаво.
Не ме боли както преди.
Ако боли е някак глухо.
Като далечно ехо на любов,
която някой е изгубил.
Нека не питаме защо.
Предлагам просто да си тръгваш.
Радосвета Аврамова