Постинг
22.06.2016 16:24 -
Fulvio De Marinis 4
Стига!
Ако поискам, мога да мълча и сто години!
Така, че, хайде, свиквай със това.
И стига си ми обяснявал колко силно
те наранявам с тази тишина.
Мълчи ми се. Мълчи ми се и толкова!
Различна съм била... И чак те плаша?
Не ме разсмивай... Казах ти. За Бога!
Мълчанията от кога са страшни?
Нали ме има...Някъде съм. Тук.
На същата Земя съм, като тебе.
Но просто искам да е тихо. Всеки звук
сега ми е безкрайно непотребен...
написа caribiana на 31.1.09
Нищо, че си човек В това градче, в което се събуждам, по покривите няма керемиди. Там всяка малка, светложълта къща изцяло е покрита само с миди. Морето е небе. И е отгоре. А корабите плават на обратно. Понякога ята от цветни риби кръжат из синята му необятност. В червените корали си завързах зелени водорасли - като люлка. Между прозрачните воали на медузите лъчите сутрин тихичко бълбукат. Но приказките за русалки свършват тъжно. Русалките не стават на момичета. Морето, казват, в пяна ги превръща... Аз, въпреки това, ще те обичам. написа caribiana на 31.1.09
А ти ще ме познаеш ли тогава? Аз утре ще застана на брега и с поглед ще очаквам всички кораби. Ще бъда фар и песен на моряк, който си носи птици в погледа. Ще чакам там. Докато дойдеш ти. Дори да пусна корени във пясъка. Дори когато тежките вълни по мене се нахвърлят с крясъци. Ще се завържа с корабно въже, с най-здравия моряшки възел. За да не могат злите ветрове без теб от този бряг да ме изхвърлят. Накрая сигурно ще стана друга - ще бъда статуя от сол и миди. Дано поне очите ми останат - когато дойдеш, да те видя... написа caribiana на 31.1.09
Король Оранжевое Лето Выходит утром на балкон Король Оранжевое лето Берёт гитару в руки он И целый день поёт куплеты Он дарит девушкам цветы Он дарит песни и улыбки И вплоть до самой темноты Мотает солнечные нитки Король Оранжевое лето Голубоглазый мальчуган Фонтаны ультрафиолета Включает в небе по утрам В своём зелёном сюртуке И в парусиновых ботинках С горой подарков в рюкзаке Он первый гость на вечеринках Любви и радости полны Сердца поют и веселятся А ночью радужные сны
С небес спускаются и снятся Король Оранжевое лето Голубоглазый мальчуган Фонтаны ультрафиолета Включает в небе по утрам написа caribiana на 31.1.09
От милион години е така... Тъмнината идва на талази. Никой не погали пак Нощта. Тя се сви във ъгълчето празно някъде, на края на света. Никой не попита как се чувства, хладно ли и е сама на вън... Бързат хората...Да не пропуснат своя празен, нечовешки сън. Само някакъв висок кипарис с клони и свали една звезда. Даже ако имаше китара щеше да посвири на Нощта. Само че дърветата не свирят. А пък Нощите се скитат все сами. За това със теб не се намираме. Виж...започна да вали... написа caribiana на 30.1.09
А после ще дойде и вятърът... Аз много от отдавна не те помня. Защото те забравях с всички сили. Вградих те в мен, и после те изроних. А белезите днес съм вкаменила. Това, че те сънувам, не е нищо... И не е важно, че след теб е празно. Аз цялата съм есенно стърнище и тихо под мъглите доизгарям. Та, кой си, казваш? ...Не, не си те спомням... Да плача? Аз? Прощавай, но грешиш. Това е просто дъжд, дошъл отгоре последните искри да угаси... написа caribiana на 29.1.09
случва се... Той веднъж ми хвана еднорог и го пусна да препуска из съня ми. Аз не питах как, или защо... Просто подозирах, че е влюбен. После пък ми даде огърлица от роса, събрана в юлско утро. Аз отново нищо не попитах. Само мълчаливо го прегърнах. После той си тръгна. Ей така. Беше късно вече за въпроси. Само еднорогът от съня продължава Него да ми носи... написа caribiana на 28.1.09
Нищо, че си човек В това градче, в което се събуждам, по покривите няма керемиди. Там всяка малка, светложълта къща изцяло е покрита само с миди. Морето е небе. И е отгоре. А корабите плават на обратно. Понякога ята от цветни риби кръжат из синята му необятност. В червените корали си завързах зелени водорасли - като люлка. Между прозрачните воали на медузите лъчите сутрин тихичко бълбукат. Но приказките за русалки свършват тъжно. Русалките не стават на момичета. Морето, казват, в пяна ги превръща... Аз, въпреки това, ще те обичам. написа caribiana на 31.1.09
А ти ще ме познаеш ли тогава? Аз утре ще застана на брега и с поглед ще очаквам всички кораби. Ще бъда фар и песен на моряк, който си носи птици в погледа. Ще чакам там. Докато дойдеш ти. Дори да пусна корени във пясъка. Дори когато тежките вълни по мене се нахвърлят с крясъци. Ще се завържа с корабно въже, с най-здравия моряшки възел. За да не могат злите ветрове без теб от този бряг да ме изхвърлят. Накрая сигурно ще стана друга - ще бъда статуя от сол и миди. Дано поне очите ми останат - когато дойдеш, да те видя... написа caribiana на 31.1.09
Король Оранжевое Лето Выходит утром на балкон Король Оранжевое лето Берёт гитару в руки он И целый день поёт куплеты Он дарит девушкам цветы Он дарит песни и улыбки И вплоть до самой темноты Мотает солнечные нитки Король Оранжевое лето Голубоглазый мальчуган Фонтаны ультрафиолета Включает в небе по утрам В своём зелёном сюртуке И в парусиновых ботинках С горой подарков в рюкзаке Он первый гость на вечеринках Любви и радости полны Сердца поют и веселятся А ночью радужные сны
С небес спускаются и снятся Король Оранжевое лето Голубоглазый мальчуган Фонтаны ультрафиолета Включает в небе по утрам написа caribiana на 31.1.09
От милион години е така... Тъмнината идва на талази. Никой не погали пак Нощта. Тя се сви във ъгълчето празно някъде, на края на света. Никой не попита как се чувства, хладно ли и е сама на вън... Бързат хората...Да не пропуснат своя празен, нечовешки сън. Само някакъв висок кипарис с клони и свали една звезда. Даже ако имаше китара щеше да посвири на Нощта. Само че дърветата не свирят. А пък Нощите се скитат все сами. За това със теб не се намираме. Виж...започна да вали... написа caribiana на 30.1.09
А после ще дойде и вятърът... Аз много от отдавна не те помня. Защото те забравях с всички сили. Вградих те в мен, и после те изроних. А белезите днес съм вкаменила. Това, че те сънувам, не е нищо... И не е важно, че след теб е празно. Аз цялата съм есенно стърнище и тихо под мъглите доизгарям. Та, кой си, казваш? ...Не, не си те спомням... Да плача? Аз? Прощавай, но грешиш. Това е просто дъжд, дошъл отгоре последните искри да угаси... написа caribiana на 29.1.09
случва се... Той веднъж ми хвана еднорог и го пусна да препуска из съня ми. Аз не питах как, или защо... Просто подозирах, че е влюбен. После пък ми даде огърлица от роса, събрана в юлско утро. Аз отново нищо не попитах. Само мълчаливо го прегърнах. После той си тръгна. Ей така. Беше късно вече за въпроси. Само еднорогът от съня продължава Него да ми носи... написа caribiana на 28.1.09
Няма коментари
