Постинг
22.06.2016 20:23 -
Snejana Slavova 2
Винаги е късно
Аз съм се раждала между думите
и съм писала с дъжд по лицето ти.
Избродирах ти сто пълнолуния
по ревера на дългата вечност.
После будех тревите в съня ти
и небето на изток светлееше.
Нарисувах ти хиляди пътища
през дванайсет различни вселени...
А сега се затварям в очите си.
По-далечна и по-неразбрана.
Тишината на струйки се стича
по света ти, във който ме няма.
написа caribiana на 26.4.09
Много тихо... Тази нощ слага нова Луна. Още мъничка, бледа и крехка. А звездите свенливо трептят и се сгушват плахо в ръцете и. Моите ириси стават небе - нощно, тъмно...и искащо тебе. А един облак бавно преде бяло-синкава тъничка мрежа. Как да стигна до теб ми кажи... По небето опитах - не стана. Станах птица. Летях призори. Но пустееха вечер поляните. Как да стигна...не знам. Не разбрах. Ето...днес съм едно новолуние. Би ли стигнал до мене сега? Имам нужда да бъда целуната. написа caribiana на 25.4.09
Пера. И свечеряване. Знаеш ли... днес залезът е много срамежлив и с длани крие погледа си от очите ми. Косите му са розови. Като реки, в които се оглеждат диви вишни. Един вълшебник слиза над света - почти невидим е, прозрачен като шепот. И носи пълна кошница със чудеса от късните нюанси на небето. Лети ли ти се? Искаш ли крила? Днес имам повече, днес имам и за тебе. В лилавата вечерна тишина дочакай ме. Аз идвам да те взема... написа caribiana на 25.4.09
Мисли, уловени случайно Три птици носят на крилете си звезди и ги закачат леко между облаците. Ти спиш отдавна. Или пък не спиш, а ми измисляш приказка с магьосници. Луната днес навярно е в почивка, защото се е уморила да я пиша. Сега изрязва спомени от мойте стихове и във очите и се крият две въздишки. Обичам нощите...Обичам тишината им. Обичам да те търся в тях...и те намирам - приседнал някъде, на края на Земята, рисуваш по небето ми хвърчило... написа caribiana на 25.4.09
Между листата...над цялата Земя...до теб Зелена тишина...Между дърветата лъчите се промушват - снопче струни. Почти безплътни са. Като ръцете ми. Докосна ли ги - сигурно ще звъннат. Да ти посвиря ли на слънчеви лъчи? Мелодия с предчувствие за дъжд между листата, в която вятърът е влюбен. И мълчи. И само с пръсти гали светлината ми. Заслушай се...Навярно ще я чуеш... Ще долети до тебе през мъглите. А нотите на слънчевите струни до късно в мислите ти ще оплитат едно усещане за нещо неизбежно, за дъжд в косите ми и тишина в зелено, за шепот, за милувка и за нежност, за шепа диви ягоди...И мене. написа caribiana на 24.4.09
Брррррррррррррррр! " Бургас 6°C Предимно облачно Усеща се като: 3°C" СиноптикБГ По улиците слиза нощен студ. Градът се свива. И настръхва. Два слънчеви прозореца мълчат и между тях прелита топло чувство. А аз треперя на заспалия балкон. Студено е. Наистина. Ужасно... Обаче някак си в уютното легло без тебе ... ми е прекалено тясно. И за това си те мечтая на студа. Май само аз и гларусите не заспиваме. Поне да имаше една Луна... А то - небе по-тъмно от индиго. Сега какво...Да пия чаша чай. И да си фантазирам как ме сгряват ръцете ти със нежна топлина... Ами, добре. Какво ли ми остава... :) написа caribiana на 23.4.09
Много тихо... Тази нощ слага нова Луна. Още мъничка, бледа и крехка. А звездите свенливо трептят и се сгушват плахо в ръцете и. Моите ириси стават небе - нощно, тъмно...и искащо тебе. А един облак бавно преде бяло-синкава тъничка мрежа. Как да стигна до теб ми кажи... По небето опитах - не стана. Станах птица. Летях призори. Но пустееха вечер поляните. Как да стигна...не знам. Не разбрах. Ето...днес съм едно новолуние. Би ли стигнал до мене сега? Имам нужда да бъда целуната. написа caribiana на 25.4.09
Пера. И свечеряване. Знаеш ли... днес залезът е много срамежлив и с длани крие погледа си от очите ми. Косите му са розови. Като реки, в които се оглеждат диви вишни. Един вълшебник слиза над света - почти невидим е, прозрачен като шепот. И носи пълна кошница със чудеса от късните нюанси на небето. Лети ли ти се? Искаш ли крила? Днес имам повече, днес имам и за тебе. В лилавата вечерна тишина дочакай ме. Аз идвам да те взема... написа caribiana на 25.4.09
Мисли, уловени случайно Три птици носят на крилете си звезди и ги закачат леко между облаците. Ти спиш отдавна. Или пък не спиш, а ми измисляш приказка с магьосници. Луната днес навярно е в почивка, защото се е уморила да я пиша. Сега изрязва спомени от мойте стихове и във очите и се крият две въздишки. Обичам нощите...Обичам тишината им. Обичам да те търся в тях...и те намирам - приседнал някъде, на края на Земята, рисуваш по небето ми хвърчило... написа caribiana на 25.4.09
Между листата...над цялата Земя...до теб Зелена тишина...Между дърветата лъчите се промушват - снопче струни. Почти безплътни са. Като ръцете ми. Докосна ли ги - сигурно ще звъннат. Да ти посвиря ли на слънчеви лъчи? Мелодия с предчувствие за дъжд между листата, в която вятърът е влюбен. И мълчи. И само с пръсти гали светлината ми. Заслушай се...Навярно ще я чуеш... Ще долети до тебе през мъглите. А нотите на слънчевите струни до късно в мислите ти ще оплитат едно усещане за нещо неизбежно, за дъжд в косите ми и тишина в зелено, за шепот, за милувка и за нежност, за шепа диви ягоди...И мене. написа caribiana на 24.4.09
Брррррррррррррррр! " Бургас 6°C Предимно облачно Усеща се като: 3°C" СиноптикБГ По улиците слиза нощен студ. Градът се свива. И настръхва. Два слънчеви прозореца мълчат и между тях прелита топло чувство. А аз треперя на заспалия балкон. Студено е. Наистина. Ужасно... Обаче някак си в уютното легло без тебе ... ми е прекалено тясно. И за това си те мечтая на студа. Май само аз и гларусите не заспиваме. Поне да имаше една Луна... А то - небе по-тъмно от индиго. Сега какво...Да пия чаша чай. И да си фантазирам как ме сгряват ръцете ти със нежна топлина... Ами, добре. Какво ли ми остава... :) написа caribiana на 23.4.09
Няма коментари
